Appeal dismissed; appellate court cannot award costs when case is remanded for new trial.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the private appeal against the Second Instance Court's refusal to award litigation costs. The appellant argued the lower court erred in law, but the respondent did not submit a statement. The court held that since the first-instance judgment was annulled and the case remanded for a new trial, the substantive dispute remained unresolved. Consequently, the appellate court lacked the authority to assess costs under the relevant procedural articles, leaving this matter for the first-instance court to decide upon the final judgment.
Legislator headnote
AI generatedArt. 78, para. 1 and 3 of the Civil Procedure Code; Art. 81 of the Civil Procedure Code; Art. 274, para. 2, item 1 of the Civil Procedure Code: When a case is remanded for a new trial after the annulment of a first-instance judgment, the appellate court cannot rule on litigation costs because the substantive dispute has not been resolved, and such costs must be addressed by the court that renders the final decision on the merits.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 08.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
Като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова ч.гр.дело № 6872 по описа за 2014 година, намира следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Л. Х. от [населено място], чрез процесуалния и представител адв. Ф. Д. срещу определение №2248 от 20.08.2014г. по в.гр.д. №1367/2014г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, трети с-в, с което е оставена без уважение подадената от нея молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите разноски.
Ответникът по частната жалба А. Н. от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срок, от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
С решение № 1111 от 17.07.2014г., постановено по в.гр.д. № 1376/2014г., Варненският окръжен съд е обезсилил решение № 1794 от 03.04.2014г. по гр.д.№ 13291/2012 г. на Районен съд-Варна, седми с-в и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане по предявения иск.
Сезиран с молбата на настоящия жалбоподател по чл.248 ГПК , въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на сторените от нея разноски в производството по въззивното дело. Съображенията на съда са, че с оглед изхода на делото - връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане, въззивното решение не разрешава по същество материалноправният спор пред съответната инстанция и затова не може да се направи преценката по чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 - ал. 11 ГПК . Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираната разпоредба обосновава извод, че правото на страните да претендират и получат направените в хода на производството разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на производството в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор.
В конкретния случай, с обезсилване на недопустимото първоинстанционно решение и връщане на делото за разглеждане на предявения иск от първоинстанционния съд, правният спор не е разрешен по същество. Затова за разноските във въззивното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който е върнато делото, с решението си по съществото на спора. В този смисъл е практиката на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №5090/14 г. на четвърто г.о. и ТР №6/6.11.13 г.,т.4, относно присъждане на разноските, когато молбата за отмяна на вл. в сила решение е уважена..
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2448 от 20.08.2014г., постановено по гр. дело № 1367/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: