Supreme Court dismisses retrial request for forged documents, rejecting claims of minor social danger and procedural errors.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the convicted defendant's request for a retrial regarding her conviction for forging official documents. The defendant argued the crimes had minor social danger and cited procedural irregularities, but the court found the acts constituted a continuing offense with significant harm to economic relations. The court determined that following another person's advice did not negate criminal responsibility and that the alleged procedural error regarding the indictment did not violate fair trial rights.
Legislator headnote
AI generatedArt. 9, para. 2 Penal Code; Art. 26, para. 1 Penal Code; Art. 310, para. 1, subpara. 1 Penal Code; Art. 308, para. 1 Penal Code; Art. 54 Penal Code; Art. 287, para. 1 Criminal Procedure Code: A defendant's request for retrial based on the claim of minor social danger is rejected when the acts constitute a continuing offense with serious consequences, and alleged procedural errors that did not impair the essence of the defense or violate fair trial guarantees are deemed non-substantial.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
ÐÅØÅÍÈÅ
РЕШЕНИЕ
N 426
София ,
02 октомври 2 008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , първо наказателно отделение, в съдебно заседание на
двадесет и девети септември ..…...............… .. . две хиляди и осма
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен
Ненков ................…
ЧЛЕНОВЕ : Ружена Керанова....... .....… .
Блага Иванова..................... при секретар..............…..........Р.Виденова.........................................и
в присъствието на прокурора.............…...............Ст.Бумбалова.....................изслуша
докладваното от председателя/съдията/...Р.Ненков......………………..............................
наказателно дело № 393 / 2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъдената К. Б. Й. е направила искане за възобновяване в наказателно-осъдителната част на влязлата в сила присъда № 56/11.06.2007 г. по н.о.х.д. № 110/2006 г. на Районен съд – гр. Ч., изменена чрез отхвърляне на гражданския иск и относно дължимите разноски и потвърдена изцяло в наказателната част с въззивно решение № 111/11.12.2007 г. по в.н.о.х.д. № 101/2007 г. на Окръжен съд – гр. С.. От основанията по чл. 348, ал. 1 НПК в искането са развити единствено доводи за нарушение на закона, свеждащи се до твърдение, че деянията, за които е постановено осъждане са с явно незначителна обществена опасност, поради което с оглед на нормата на чл. 9, ал. 2 НК са несъставомерни. Затова се иска съдът по възобновяване да постанови пълно оправдаване на подсъдимата. Без да се аргументира изрично защитата се е позовала и на явна несправедливост на наказанието, както и на “необоснованост”, каквото основание за възобновяване на наказателно дело не е предвидено в процесуалния закон.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането по посочените в него основания е неоснователно, но въпреки това присъдата подлежи на отмяна поради произнасяне на съда по ненадлежно допуснато изменение на внесеното с обвинителния акт обвинение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и материалните по делото, установи следното:
Искането на осъдената К. Й. за възобновяване на влязлата в сила присъда е неоснователно.
С наказателно-осъдителната част на подлежащите на проверка съдебни актове е постановено:
а) подсъдимата К. Б. Й. е призната за виновна в това, че на 30.09.2002 г. в с. О., област Смолян, в качеството на длъжностно лице – председател на З. “Персенк” – с. О., в кръга на службата си е съставила неистински официален документ с цел да бъде използван- “Приемателен протокол”, в който положила подпис за “възложител” от името на изпълнителния директор Г. С. , поради което и на основание чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода;
б) подсъдимата Й. е призната за виновна и в това, че в периода от 07.10.2004 г. до 25.11.2004 г. в с. О., област Смолян, в качеството на длъжностно лице – председател на З. “Персенк” – с. О., в кръга на службата си е съставила неистински официални документи с цел да бъдат използвани – 4 бр. разходни касови ордера, в които се подписала вместо указаните в документите получатели на пари срещу доставени стоки, поради което и на основание чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода; и
в) на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата е наложено общо наказание за двете престъпления в размер на една година лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от четири години.
Искането за възобновяване на наказателното производство се основава единствено на тезата за несъставомерност на деянията, за които е постановено осъждане. С оглед на правомощията на съда по чл. 425 НПК и установеното субсидиарно приложение на правилата за касационното производство по чл. 426 НПК, настоящата проверка за правилното приложение на материалния закон може да се осъществи само в рамките на фактическите положения по влезлите в сила съдебни актове.
В случая в мотивите на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са описани две отделни деяния, всяко от които осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Инкриминираните приемателен протокол по първото осъждане и 4 бр.
разходни касови ордера по второто осъждане от външна страна съставляват “официални документи” по смисъла на чл. 93, т. 5 НК – подлежат на издаване по установен ред и форма от длъжностно лице, на което в единия случай е възложена ръководна работа в кооперация (изпълнителен директор на З. “Персенк”), а в другия – работа, свързана с пазене на чуждо имущество при едноличен търговец (представител на ЕТ “А”, който инкасира парични средства).
Всички документи изцяло са били съставени от подсъдимата Й. , в кръга на службата й като председател и счетоводител на кооперацията, която като ги подписала от чуждо име им придала вид, че освен от нея изхождат и от посочените по-горе лица. Открити са в счетоводната документация на З. “Персенк” и са били предназначени за установяване на определени обстоятелства – изпълнение на възложена работа по договор и плащане на парични суми.
Горепосочените факти по същество не се оспорват от осъдената в направеното от нея искане за възобновяване. Същите осъществяват признаците на две престъпления по чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, като второто е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. В никакъв случай не може да се приеме тезата за явна незначителност на обществената опасност на деянията по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК от гледна точка на тяхната последователност и системност, указващи на наличието на упорита престъпна воля у дееца, както и с оглед степента на накърняване на обществените отношения, свързани с прецизното документиране на движението на стоково-материалните ценности и достоверното отчитане на икономическата дейност на лицата, участващи в гражданския оборот.
Поначало наказателната отговорност на дееца за съставянето на неистинските документи не може да бъде изключена от обстоятелството, че е следвал неправомерните съвети на друго лице. Затова твърдението по искането за наличието на някакво подвеждащо поведение на финансов ревизор на кооперацията не заслужава сериозно внимание.
Участващият в делото представител на Върховната касационна прокуратура основателно е поставил въпроса за ненадлежно извършване на процесуалното действие по чл. 287, ал. 1 НПК, осъществено на 03.05.2007 г. в хода на първоинстанционното съдебното следствие. Тогава районният прокурор на практика не е въвел изменение в обстоятелствената част на обвинението, а е повдигнал съвсем ново обвинение – за съставянето на 4 бр. неистински разходни касови ордера. По своето съдържание то не е имало нищо общо с внесения в съда обвинителен акт, поради което не е трябвало да бъде прието от съда. Нарушението обаче не е съществено, защото допълнителното обвинение е било ясно формулирано, подсъдимата и нейният защитник са заявили, че са готови да отговарят по него, и съдът е отложил делото, за да им предостави възможност да подготвят и организират защитата.
От значение е и обстоятелството, че в искането за възобновяване самата осъдена и нейния защитник не се позовават на ограничаване на процесуалните им права при разглеждане на делото. По принцип служебната намеса на съда по възобновяване на наказателното дело не е изключена, но само доколкото с констатираното нарушение са били накърнени устоите на справедливия процес, каквато ситуация в конкретния случай не е налице.
По гореизложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. Б. Й. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела в наказателно-осъдителната й част на влязлата в сила присъда № 56/11.06.2007 г. по н.о.х.д. № 110/2006 г. на Районен съд – гр. Ч., потвърдена в същата част с въззивно решение № 111/11.12.2007 г. по в.н.о.х.д. № 101/2007 г. на Окръжен съд – гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.