Legislator Case Law & Legislation
VKS-ABC4D3440C078F22C22577930059FDB3 AI generated

Supreme Court quashes acquittal due to procedural violations in evidence assessment under Criminal Procedure Code.

Case Number VKS-ABC4D3440C078F22C22577930059FDB3
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal against an acquittal, ruling that the appellate court failed to properly assess the evidence. The prosecution argued that the lower court ignored critical facts regarding the defendant's unauthorized disposal of state-owned grain, violating procedural rules on evidence evaluation. Consequently, the court ordered the case to be retried by a different panel to ensure a correct application of the law.

Legislator headnote

AI generated

Articles 305, 339, 348 of the Criminal Procedure Code; The court must evaluate all evidence comprehensively and cannot acquit based on an incomplete or erroneous assessment of the proof material.

Keywords

AI generated
Criminal Procedure Code Evidence Assessment Procedural Violations Acquittal Quashed Retrial Order State Property Criminal Liability

Cited Legislation

AI generated
Article 305, paragraph 3 of the Criminal Procedure Code
Article 339, paragraph 3 of the Criminal Procedure Code
Article 348, paragraph 1, items 1 and 2 of the Criminal Procedure Code
Article 354, paragraph 3, items 2 and 3 of the Criminal Procedure Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 302

гр.София, 15 юли 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България ,

Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети

юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Надя Цекова

при участието на прокурора НИКОЛАЙ

ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА

нак.общ характер дело № 276/2009 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против присъда № 21/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 970/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Поддържа се, че с оправдаването на подсъдимия М. К. Х. е допуснато нарушение на закона като последица от съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения, а подсъдимият осъден по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1 НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста за неправилна оценка на доказателствата по изложените в него съображения за неверни правни изводи, довели до неоснователното оправдаване на подсъдимия. Обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия.

Подсъдимият Х. защитника, оспорва основателността на протеста и прави искане да бъде оставена в сила новата въззивна присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:

Врачанският окръжен съд с присъда № 741/21.05.2008 год. по нохд № 222/2004 год. признал подсъдимия Х за виновен в това, че за времето от 30.10.2001 год. до 19.12.2001 год. в гр. О., противозаконно присвоил чужда движима вещ – 9 778 тона хлебна пшеница на обща стойност 2 114 208 лева, собственост на Териториална дирекция „Държавен резерв”, гр. В., която владеел и пазел по силата на сключен договор като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. На основание чл.206, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Лишил го от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК – за срок по 10 години да заема държавна или обществена длъжност и да извършва търговска дейност. Постановил конфискация на недвижими имоти, конкретно описани и в съответните им размери.

Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 102/2000 год. на Белослатинския районен съд.

Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски.

Софийският апелативен със протестираната присъда по въззивно нохд № 970/2008 год. отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия Х за невиновен и го оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1 НК.

Въззивният съд изложил подробно възприетата от него фактическа обстановка като заявил, че я приема за безспорно установена въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, както и тези на разпитания във въззивното съдебно следствие св. Хр. П. , на заключенията на вещите лица, на писмените доказателствени средства, съдържащи факти за обстоятелства, относими към предмета на доказване. Изложил и свои съображения за отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия и на свидетелите Л, показанията на свидетелите Я във връзка с твърдяно като оневиняващо подсъдимия обстоятелство – заболяване на пшеницата, както и агротехническата експертиза, за която е обосновал причината да не бъде възприето заключението й по отговорите, съдържащи правни оценки и становище по доказателствата поради липса на компетентност.

Обосновавайки верността на фактическите изводи, които е направил първоинстанционният съд, обаче, въззивният съд е направил различни правни изводи, като се е мотивирал защо не споделя решението, че деянието е доказано от обективна и субективна с. , поради което подсъдимият неправилно е осъден по предявеното му обвинение.

Изложил е съображения, но те са основани на едностранна и непълна оценка на писмените доказателствени средства – приемателни актове, договор от 19.02.2001 год., нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки и споразумения – в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, с които е обосновал решението си за липса на умисъл у подсъдимия да извърши престъплението, за което е бил привлечен да отговаря и е бил внесен обвинителния акт.

Наред с това, макар и да е заявил в мотивите си, че възприема изцяло установената от първоинстанионния съд фактическа обстановка като се е позовал на приетите доказателства, които са послужили като основание за верността на фактическите констатации, решавайки да упражни правомощията си и да постанови нова присъда, е пренебрегнал действителния смисъл на част от тези доказателства, включително и на обясненията на подсъдимия, и е дал погрешна интерпретация на посочените писмени доказателствени средства.

Подсъдимият като собственик на ЕТ”Скът-М. Касъмов” в гр. О. е притежавал зърнобаза, което е основанието за вземане на решението от 12.07.2000 год. от Министерския съвет-Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси” да я определят за съхранение на зърнени храни, в които ще става издължаването на производители, ползвали кредитните линии на фонд „Земеделие”.

Това е и основанието подсъдимият да приеме предоставеното му с 29 приемателни актове съответното количество зърно, подписани лично от него и други компетентни лица, за разпределянето му в определени само за това зърно четири помещения и за получаване на съответно възнаграждение за осъществяване на дейността по съхранение на тази конкретна стока.

Неверни са изводите, че сключеният в по-късен момент договор между подсъдимия и ТД”Държавен резерв”, гр. В. се отнася за някакви други суровини и стоки или че произтичащите от този договор задължения за съхранение на полученото зърно със съответното предназначение и невъзможност за разпореждане без съгласие на дирекцията от с.

на подсъдимия са му били неизвестни. Ако съдът беше обсъдил съобразно изискванията на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК всички доказателства, включително обясненията на подсъдимия, можеше да стигне до друг извод, че направения от първоинстанционния съд е верен, т.е. че договорът не се отнася за други суровини и материали и че за полученото по съответния установен ред и начин зърно подсъдимият е сключил договора през м.февруари 2001 год., че е възприел правилно правата и задълженията си, произтичащи от този договор, което е демонстрирал, вкл.

с факта на получаване съответните договорени суми. Нарушил го е като се е разпоредил с инкриминираното имущество без необходимото съгласие, констатация за което е направена при извършените проверки, с последващо съставяне на актове и с неизпълнение указанията да възстанови липсващото количество, с което своеволно се е разпоредил.

Не е вярна и интерпретацията на действията по сключване на споразумението и допълнителното от м.декември 2001 год., по силата на които подсъдимият е поел задължение за изпълнение на вземането с договорни ипотеки, което не е направил и през следващата – 2002 год. Кредитирането на подсъдимия е едно последващо действие от с. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, след неправомерното разпореждане с поверената стока и с друга цел – оказване на помощ за възстановяване. Макар да е във връзка с нарушаването на договора за съхранение, то е извън предмета на обвинението и не може да бъде възприето, както е решил въззивния съд, като обстоятелство, което го оневинява.

Неправилната и непълна оценка на доказателствения материал е основанието съдът да направи различни правни изводи, обосновавайки липсата на признаците на престъплението по чл.206 НК, поради което е оправдал подсъдимия. Формирайки по този начин вътрешното си убеждение чрез оценка само на част от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал очевидно не е могъл и да изпълни процесуалното си задължение като съпостави, анализира-поотделно и в съвкупност, да се мотивира съгласно изискванията на чл.305, ал.3 НПК, каквото е изричното изискване на чл.339, ал.3 НПК за случаите, когато се постановява нова присъда и по този начин да направи оценка с оглед действителния смисъл не на част, а на целия доказателствен материал. Допуснатото съществено нарушение е довело и до неправилно приложение на закона, поради което новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да вземе предвид всички доказателства и доводи на страните, за да бъдат решени правилно въпросите по чл.301 НПК.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 21/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 970/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Вярно с оригинала!