Cassation appeal dismissed because the appeal does not meet statutory requirements for admissibility under Bulgarian Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 436

София 06.04.2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1139/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. А. Б., [населено място], [община], подадена от пълномощника и адвокат Е. П., срещу въззивно решение №219 от 26.05.2011 г. по гр. дело №333/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №397 от 21.12.2010 г. по гр. дело №39/2010 г. на Велинградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу К. Д. Ц. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 24 695 лв. – стойност на извършени подобрения в недвижим имот, находящ се в [населено място], като неоснователен. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Ищцата не е доказала, че подобренията в имота, лична собственост на ответника, са извършени по време на брака и съответно ответникът се е обогатил неоснователно. Установено е по делото, че всички подобрения са извършени от ответника по иска преди сключването на брака.

Ответникът по касационната жалба К. Д. Ц., [населено място], [община], не е заявил становище.

Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните процесуалноправни въпроси: Трябвало ли е първоинстанционният съд да приема молби с искания от нейния процесуален представител, след като не е било представено писмено пълномощно; следвало ли първоинстанционният съд да приеме оттеглянето на направеното частично признание на иска с оглед разпоредбата на чл.237, ал.4 ГПК и длъжен ли е въззивният съд служебно да прецени дали трябва да се съберат гласни доказателства за установяване на обективната истина. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №219 от 26.05.2011 г. по гр. дело №333/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Първите два повдигнати въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото обект на касационния контрол е въззивното, а не първоинстанционното решение.

Освен това в случая няма частично признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК, а признание на факт. То, както и оттеглянето му съобразно разпоредбата на чл.175 ГПК, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Последният повдигнат въпрос за правомощията на въззивния съд е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, включително и задължителна такава /решение №57 от 12.03.2012 г. по гр. дело №212/2011 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея съдебното решение е възможно да страда от три групи пороци: нищожност, недопустимост и неправилност. При нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд се произнася служебно, като съответно прогласява нищожността на решението или обезсилва решението в обжалваната част.

Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. За неправилността на първоинстанционното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, има две изключения.На първо място, това е приетото от Върховния касационен съд в т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК по гр.д. № 1/2001, че съдът може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Това разрешение за Върховния касационен съд е прието при съществуването на същото правило по отношение на правомощията на касационната инстанция и няма основание да не бъде приложено по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на чл. 269 ГПК. Като се изходи от решаващата функция на въззивния съд (неговите контролни функции са изчерпани с проверката на валидността и допустимостта на решението) следва да приеме, че при решаването на делото по същество въззивният съд прилага материалния закон като сам определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н.

на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването.На второ място, въззивният съд проверява служебно правилността на обжалваното решение, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото (напр.

при поставяне и отменяване на запрещение) или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца (които не участват като страна по делото) при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище. В тези случаи за страните няма ограничения във формата и времето на извършването на процесуалните действия и няма преклузия за посочване на нови обстоятелства и посочване и представяне на нови доказателства нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №219 от 26.05.2011 г. по гр. дело №333/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.