Legislator Case Law & Legislation
VKS-A99CEDF6BFD319ABC2257793005BCDA0 AI generated

Civil court dismissed civil claim due to lack of legal interest after final administrative ruling on document validity.

Case Number VKS-A99CEDF6BFD319ABC2257793005BCDA0
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria upheld the Sofia City Court's decision to dismiss a civil claim for establishing the invalidity of a government order. The plaintiff argued the order was forged and never properly served, but the court found the administrative court had already definitively ruled on the document's validity. Since the administrative proceedings were exhausted and the order was confirmed as authentic, the civil court correctly determined the plaintiff lacked legal interest in re-litigating the matter.

Legislator headnote

AI generated

Art. 177, para. 1, sentence 1 of the Administrative Procedure Code; Art. 97, para. 3 of the Civil Procedure Code: A civil court must dismiss a claim challenging the validity of an administrative act if a final administrative court decision has already established the act's validity, thereby depriving the plaintiff of legal interest.

Keywords

AI generated
lack of legal interest final administrative decision res judicata effect document validity procedural inadmissibility exhaustion of remedies civil claim dismissal

Cited Legislation

AI generated
Art. 177, para. 1, sentence 1 of the Administrative Procedure Code
Art. 97, para. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 209, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 218h, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 218b, para. 1, item v of the Civil Procedure Code
Art. 218v, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 218j, para. 1 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
Supreme Administrative Court, Case No. 2636 of 11.09.1996
Supreme Administrative Court, Case No. 26 of 25.02.1997
District Court, Case No. 35 of 25.09.2003
Supreme Administrative Court, Case No. 4568 of 19.05.2005
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

С., 01.04.2009 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова

ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева

Албена Бонева

при секретаря Стефка Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 835 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.

С решение на Софийски градски съд от 29.11.2007 година по гр.д. № 1480/2007 година е обезсилено решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 година, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК, предявен от З. К. С. от [населено място], [община] за признаване за установено по отношение на М. на образованието и науката, [населено място], че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., съставена от министъра на образованието, науката и технологиите е неистински документ и производството по иска е прекратено като недопустимо.

Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от З. К. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск и в нарушение на процесуалните правила не е разгледал иска по съществото на спорното правоотношение.

Ответникът по касационната жалба М. на образованието и науката не взема становище.

Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна предвид следното:

Гражданско дело № 4248/2005 година на районен съд [населено място] е образувано по искова молба на З. К. С. от [населено място], [община] против М. на образованието и науката, [населено място]. Въведени са твърдения, че Частна професионална гимназия “Б. училище”, създадена от ищеца в качеството му на едноличен търговец с фирма “К.- З. С.” е била закрита със заповед на министъра на образованието № РД-14-87 от 14.09.1995 г., публикувана в ДВ бр. 86 от 1995 г.; че заповедта не е била връчена на ищеца като заинтересована страна преди публикацията и в Държавен вестник, а едва на 14.10.1996 г. в оригинал с подпис на министъра на образованието; че положения върху заповедта подпис на министър не е бил автентичен – не е положен от министър И. И. Д., поради което заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган – факти, изследвани и установени в н.о.х.д. № 10696/2002 г. на Софийски районен съд. Претендира се да се признае за установено на основание чл. 97, ал.3 ГПК по отношение на М. на образованието и науката, [населено място], че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., съставена от министъра на образованието, науката и технологиите е неистински (неавтентичен) документ.

С решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 година предявеният иск, квалифициран с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обезсилено като недопустимо с обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд и производството по иска е прекратено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.). В решението е прието, че за ищеца липсва правен интерес от установяването неавтентичността на документа, съставляващ неотменяем административен акт, породил правните си последици, след изчерпването на способите за отмяната му по реда на Административно процесуалният кодекс.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 177, ал.1, изр. I-во АПК, решението по жалбата срещу индивидуален административен акт има сила за страните по делото, в т.ч. и решението, с което административния съд се произнася по валидността на административния акт. Решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато срещупоставените страни по делото са идентични. Повдигнатият от ищеца гражданскоправен спор против М. на образованието и науката за автентичността на заповед на министъра на образованието № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е разрешен с влязло в сила решение на административния съд, поради което не може да бъде пререшаван.

С влязло в сила решение № 2636 от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение е прието, че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е издадена от компетентен орган - министъра на образованието при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки, предвидени в закона.

Д., че заповедта е нищожна, тъй като не е подписана от министъра на образованието и науката, релевиран и в производството по молбата за преглед по реда на надзора на решението по адм.дело № 2811/1995 г. е отхвърлен отново като неоснователен и с решение № 26 от 25.02.1997 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на република България, Петчленен състав.

След влизане в сила на присъда № 35 от 25.09.2003 г. на Софийски районен съд по н.о.х.д. № 10696/2002 г., с която З. К. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 308, ал.1, пр. II-ро НК – поправка на съдържанието на екземпляр от заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., с решение № 4568 от 19.05.2005 г. по адм. д. № 1041/2005 г. на Върховният административен съд, Петчленен състав, е оставена без уважение и молбата на З.

К. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2636 от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение. Предвид изложеното, правния спор за автентичността на заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е разрешен между страните с влязло в сила решение по адм. дело № 2811/1995 г.

на Върховния съд на Република България, задължително за гражданския съд, поради което повторното производство за установяване неистинност на документа е недопустимо, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт.

Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.11.2007 година по гр.д. № 1480/2007 година на Софийски градски съд, Втори “Д” граждански състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: