Supreme Court dismisses appeal for inadmissibility due to violation of res judicata and principle of disposition. The appellate court ruled on matters not under appeal.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria declared the second-instance judgment inadmissible and set the case aside for retrial. The appellants argued that the appellate court violated the principle of disposition by ruling on issues not raised in the appeal against the first-instance decision. The court held that the first-instance judgment had already become final and binding, so the appellate court could not rule on those specific claims without a corresponding appeal.
Legislator headnote
AI generatedArt. 290, Art. 288 of the Civil Procedure Code; A second-instance judgment is inadmissible if the court rules on claims that were not the subject of the appeal against the first-instance judgment, which has already acquired the force of res judicata.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 22.01.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3059 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., Д. А. П., С. Х. П. и С. П. Т. срещу решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение от 24.07.2012г. /действителна дата 25.07.2012г./ по т.д. № 15/2012г. на Окръжен съд – Кюстендил е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И..
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решения е недопустимо, поради нарушение на диспозитивното начало – постановено по жалба срещу решение, в което няма произнасяне по съществото на спора и при липса на въззивна жалба срещу посредващото решение на първата инстанция, с което тя се е произнесла по иска и което е влязло в сила.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса за евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Настоящият състав приема следното по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
Първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба, влиза в сила и се ползва със стабилитет, поради което то е неотменимо от въззивния съд. Въззивното решение, постановено по искове, по които първоинстанционният акт е влязъл в сила и не е предмет на въззивната жалба, е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано т.д. № 15 / 2012г. по предявените от касаторите срещу ответното дружество искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР за обявяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства : 1/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И.; 2/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 26.01.2009г., В. А. И. е освободен за управител и за такъв е избран Н. П. П..
С решение от 25.07.2012г. КОС е прекратил производството по исковете, свързани с решение на общо събрание на съдружниците от 27.10.2008г., поради липса на правен интерес, и е отхвърлил тези, отнасящи се до решение на общо събрание на съдружниците от 26.01.2009г. Във връзка с постъпилата срещу решението въззивна жалба от ищците с определение № 305 / 07.02.2013г по т.д. № 3283 / 2012г. е отменено инкорпорираното в решението от 25.07.2012г. прекратително определение, като делото е върнато на КОС за произнасяне в частта относно исковете по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, свързани с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г. С решение от 19.04.2013г. по т.д. № 15 / 2012г. КОС е отхвърлил тези искове и срещу него не са постъпили въззивни жалби в законоустановения срок.
С решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, след отмяна решение от 24.07.2012г. /действителна дата 25.07.2012г./ по т.д. № 15/2012г. на Окръжен съд – Кюстендил, е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И..
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че обжалваното решение е недопустимо. Въззивната инстанция не е зачела стабилитета на първоинстанционното решение от 19.04.2013г. по исковете по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 27.10.2008г., срещу което не е постъпила въззивна жалба, и в разрез с диспозитивното начало на гражданския процес се е произнесла по тези искове, без същите да са предмет, както на отмененото от въззивния съд първоинстанционно решение, така и на въззивната жалба. Предвид недопустимостта на атакувания акт, същият следва да бъде обезсилен, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по действителния предмет на въззивната жалба - решение от 25.07.2012г. по т.д. № 15 / 2012г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта относно исковете по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 26.01.2009г.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.3-то ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 3 състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за произнасяне по въззивната жалба срещу решение от 25.07.2012г. т.д. № 15 / 2012г на Окръжен съд – Кюстендил. в частта относно исковете по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 26.01.2009г
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.