VKS-A4E243D393D194BBC2258CBA0043B2F5 · Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3429

гр. София 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. дело № 1914 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Краси-М“ ООД и ЕТ „А. Б.“ срещу определение № 64/24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 55/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение № 3419/ 05.12.2024 г. по гр. д. № 567/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради местна неподсъдност на спора по чл. 105, вр. чл. 108, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 ГПК и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, и вместо него делото е върнато на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „за определяне на местната подсъдност при искове за вреди от непозволено увреждане“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Определение № 196 от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 156/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г. на ВКС, първо т. о.;ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК; Определение № 44 от 17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 803/2010 г., на ВКС, второ т. о. и Определение № 814 от 17.10.2011 г. по ч. гр. д. № 642/2010 г. на ВКС, второ т. о.; 2. „при предявен иск за вреди вследствие на непозволено увреждане, настъпили в хода на изпълнение на потребителски договор приложим ли е чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност на спора“, за който се счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна в производството – Т. С. Т., в който е застъпено становище за недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради липса на подлежащ на касационен контрол съдебен акт. В допълнение са изложени доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Определението на Апелативен съд – Пловдив не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Обжалваното определение, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по предявеният иск и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма характер на посочения в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, тъй като не прегражда развитието на делото, нито е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие.

Съобразно приетото в т. 9, б. „в” от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подлежи само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/.

По аргумент от противното, определението на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност и делото е върнато за произнасяне по предявения иск, не следва да подлежи на касационен контрол (в този смисъл е и Определение № 426/23.10.2018 г.

по ч. т. д. № 2017/2018 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 850/26.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6705/2014 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 439/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 2555/2013 г. на ВКС, II г. о.)

Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. Не следва да се присъждат разноски и на ответницата по частната касационна жалба, тъй като такива не са претендирани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Краси-М“ ООД и ЕТ „А. Б.“ частна касационна жалба вх. № 2614/25.03.2025 г. срещу определение № 64/24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 55/2025 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: