Supreme Court allows appeal against lower court's refusal to add lawyer fees to verdict.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria overruled the Sofia City Court's decision denying a request to add lawyer fees to the final judgment. The appellant had submitted a contract proving a 550 BGN fee, but the lower court rejected the request because the fee was not listed in the initial appeal documents. The Supreme Court ruled that since the lower court did not rule on the fee issue, the principle of disposition allowed the appellant to request its addition later.
Legislator headnote
AI generatedArt. 80 GPC; Art. 248, para. 1 GPC: A party may request the addition of a judgment regarding costs if the court did not rule on the specific claim, provided the claim was substantiated before the proceedings concluded.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 03.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 286/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адвокат Д. Р. като пълномощник на Е. Г. – Б. от [населено място] срещу определение от 20. 3. 2012 г. по гр. д. № С – 1/2012 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по жалбата С.д„О. т. о.” МВР, [населено място] моли да не се уважава жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Производството по гр. д. № С-1/2012 г. на СГС е въззивно, образувано по жалба на С. д. „О. т. о.” към МВР против решение на Софийския районен съд по гр. д. № 16617/2011 г., с което е отменено като незаконно уволнението на Е. Г. – Б., извършено със заповед от 8. 3. 2011 г., тя е възстановена на работа като „продавач бюфетчик” в У. б. „И.” на С. д. „О.” – МВР и същата дирекция е осъдена да й заплати сумата 2 690 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Софийският градски съд с въззивно решение от 20. 2. 2012 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд. След постановяване на решението, с молба от 8. 3. 2012 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предложение първо ГПК, адвокат Д. Р. като пълномощник на Е. Г. – Б. е поискала допълване на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на сумата 550 лв., платена от Б. като адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна помощ. Софийският градски съд с обжалваното определение е оставил без разглеждане молбата. Градският съд е приел, че молителката няма право да иска изменение на решението за разноските, тъй-като не е представила списък на разноските до приключване на делото пред въззивния съд.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК има предвид случаите, когато страната е поискала присъждане на разноски, не е представила на съда списък на разноските и съответният съд се е произнесъл за разноските. При тази хипотеза страната няма право да иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, ако то не я удовлетворява.
В чл. 248, ал. 1 ГПК са предвидени две възможности - допълване на решението в частта за разноските или изменение на решението в частта за разноските. С молбата от 8. 3. 2012 г. е поискано допълване /а не изменение/ на въззивното решение в частта за разноските, тъй-като градският съд не е постановил диспозитив, съдържащ произнасяне за разноските.
Искането е подчинено на правилата по чл. 250 ГПК и според първата алинея, страната има процесуално право да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Правилото възпроизвежда принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, че всяко производството започва по молба на заинтересованото лице, което определя обема на дължимата защита.
От досието на въззивното дело на градския съд, л. 37, е видно, че с молба от 6. 2. 2012 г. молителката Б. е поискала заплащането на направените от нея разноски по въззивното производство, представляващи платения адвокатски хонорар, а с предходна молба от 23. 1. 2012 г. е представила договора за правна помощ, удостоверяващ платеното адвокатско възнаграждение 550 лв..
При тези данни, въззивният съд е следвало да разгледа по същество искането за допълване на решението в частта за разноските, като обсъди доводите на другата страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определението от 20. 3. 2012 г. по гр. д. № С-1/2012 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за разглеждане и разрешаване по същество на искането на Е. Г. – Б. за присъждане на направените от нея разноски – заплатено възнаграждение за адвокат във въззивното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: