Supreme Court dismisses appeal on lease return claim as law is clear and precedent does not require it.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court declared the cassation appeal inadmissible despite its procedural timeliness. The appellant argued that the lower court's ruling on returning a leased pavilion required special consideration for legal development, but the court found the statutory obligation under the Obligations and Contracts Act to be well-established and unambiguous. Consequently, the court ruled that resolving this common issue does not meet the threshold for cassation under Article 280 of the Civil Procedure Code.
Legislator headnote
AI generatedArt. 233, para. 1 of the Obligations and Contracts Act; Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the question raised concerns a matter of law that is already clearly settled in doctrine and practice, as resolving such a routine issue does not serve the development of the law.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 93
София, 24.11. 008 година
Върховен касационен съд на Република България,
Търговска колегия, в закрито
заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 554/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Т”, гр. Б. срещу въззивно решение № І* от 12.03.2008 г. по гр. д. № 832/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1* от 12.07.2006 г. по гр. д. № 130/2005 г. на Бургаски районен съд, са уважени предявените от Е. “П”, гр. Б. и Е. “Ч”, гр. Б. срещу касатора Е. “Т”, гр. Б. искове: иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на павилион, отдаден под наем с договор от 01.12.2001 г., както и иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1 093.50 лв. - наемна цена за същия обект за периода 01.04.2004 г. - 16.08.2004 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно - въпросът за приложното поле на чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците по касация - Е. “П”, гр. Б. и Е. “Ч”, гр. Б. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос относно задължението на наемателя да върне на наемодателя ползваната вещ след прекратяване на договора за наем в случая се явява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаващата инстанция е счела за неоснователни всички направени от ответника /сега касатор/ възражения, а именно - възражението във връзка със собствеността на имота, за наличието на паралелни и корелативни облигационни правоотношения с предмет същия имот, а така също и възражението за неприложимост на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като фактическата власт върху процесния павилион се упражнява понастоящем от трети лица.
Неоснователно е обаче становището, че решаването на посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД съществува още от приемането на Закона за задълженията и договорите /в сила от 1951 г./ и е една от най-често прилаганите в практиката. Тъй като е пределно ясна и недвусмислена, тълкуването на тази разпоредба не поражда никакви проблеми. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува съмнение относно установеното в тази норма задължение на наемателя за връщане на наетата вещ на наемодателя след прекратяването на договора за наем, както и относно облигационния характер на това задължение, с оглед на който именно обстоятелството, дали бившият наемател упражнява фактическата власт върху вещта или не след прекратяване на наемния договор, е без значение при предявен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, не може да се счете, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 12.03.2008 г. по гр.д. № 832/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: