Legislator Case Law & Legislation
VKS-A33AF0FA71DBBDA5C2258BE100469965 AI generated

Supreme Court dismisses appeal on bankruptcy erasure of security, citing lack of legal grounds and procedural requirements.

Case Number VKS-A33AF0FA71DBBDA5C2258BE100469965
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed a private cassation appeal challenging the erasure of a security lien on property. The appellant argued that the lien should remain valid to protect third-party rights after the debtor's erasure in bankruptcy proceedings, citing conflicting case law. The court rejected these claims, ruling that the specific legal grounds for cassation were absent and that the statutory procedure for lien removal requires a separate court order, which was not established in this case.

Legislator headnote

AI generated

ch. 280, al. 1, pts. 1 and 3 of the Civil Procedure Code; ch. 402, al. 3 of the Civil Procedure Code; ch. 632, al. 4 of the Trade Act; The erasure of a security lien following a debtor's bankruptcy erasure does not automatically extinguish the lien's protective function, and the Supreme Court lacks jurisdiction to review the matter absent a specific court order for removal.

Keywords

AI generated
bankruptcy erasure security lien removal cassation appeal grounds third party rights civil procedure code trade act provisions procedural requirements

Cited Legislation

AI generated
ch. 280, al. 1, pts. 1 and 3 of the Civil Procedure Code
ch. 402, al. 3 of the Civil Procedure Code
ch. 632, al. 4 of the Trade Act
ch. 274, al. 3 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
determination No. 211 of 17.12.2020
determination No. 117 of 08.07.2019
determination No. 17 of 03.02.2020
determination No. 192 of 13.02.2023
determination No. 222 of 23.12.2019
determination No. 161 of 05.10.2020
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5408

гр. София, 25.11.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 3731 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Балчик Дивелъпмънтс“ ЕООД-в ликвидация, подадена чрез адв. Д. Т., срещу определение № 294 от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 218/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6/01.03.2024 г. на съдия по вписванията при РС – гр. Самоков, с което е отказано заличаването на обезпечителна възбрана върху имот с идентификатор , поискано със заявление вх. № 442/01.03.2024 г. на СВ- Самоков.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Възможно ли е да продължи да брани права на кредитора, по чието искане е наложена обезпечителната възбрана, допусната за обезпечаване на бъдещ иск на кредитор спрямо длъжник, който в последствие е обявен в несъстоятелност и е заличен от ТРРЮЛНЦ?“; 2.

Налице ли е настъпване на погасителен ефект спрямо всички предявени и непредявени вземания в производство по несъстоятелност на основание разпоредбата на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон при прекратяване на откритото производство и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ?, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 211 от 17.12.2020 г.

по ч. гр. д. № 3222/2020 г., определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г., определение № 17 от 03.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4931/2019 г., определение № 192 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г., определение № 222 от 23.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4273/2019 г., определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. и определение № 161 от 05.10.2020 г. по ч. гр. д.

№ 1507/2020 г. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси: 3. „Установява ли се от представено решение за заличаване на длъжника, обявен в несъстоятелност и от извършеното въз основа на него заличаване в ТРРЮЛНЦ на длъжника обстоятелството, че наложената възбрана е послужила и вече не брани права на трети лица, срещу заличения длъжник?“; 4.

„Какво е действието на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност по отношение на вземанията на кредитори, които са наложили възбрана (обезпечителна или изпълнителна) върху имущество от масата на несъстоятелността, впоследствие са предявили вземанията си спрямо длъжника, въпросното имущество от масата на несъстоятелността е осребрено в производството по несъстоятелност, производството е прекратено и длъжникът е заличен от ТРРЮЛНЦ?“; 5.

„Представлява ли удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 от Правилника за вписванията решението на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 от ТЗ за заличаване на несъстоятелния длъжник?“. В допълнение излага доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

Производството е образувано във връзка с подадено от жалбоподателя заявление, с което е поискано заличаването на възбрана, вписана под акт № 64, том I , вх. рег. № 17 и дв. вх. рег. № 2142 от 09.10.2009 г., наложена върху собствения на дружеството- заявител имот с идентификатор . Съдът констатирал, че основание за първоначалното вписване е била обезпечителна заповед във връзка с обезпечение на бъдещ иск от Д. Д. О. срещу „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД, което са явявало собственик на процесния имот. Срещу дружеството било открито производство по несъстоятелност, в хода на което заявителят придобил от него процесния имот на основание чл. 718 от ТЗ, след което „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД било заличено от търговския регистър с влязло в сила решение № 58/ 22.01.2016 г. по т. д. № 843/ 2010 г. на Варненския окръжен съд.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията, заличаването на възбраните се извършвало с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”.

С оглед това било прието, че съдията по вписванията разпорежда заличаване в книгите по вписванията само след като компетентен орган постанови отмяната на съответния вписан акт. Съдът констатирал, че в конкретния случай съдията по вписванията бил сезиран с искане за заличаване на обезпечителната възбрана, вписана по партидата на праводателя на молителя, но от представените със заявлението доказателства не се установявало да е завършена процедурата по отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК пред съда, който го е допуснал.

Вместо това молителят се позовавал на обстоятелството, че неговият праводател е заличен търговец поради приключило производство по несъстоятелност, за което, обаче, въззивният съд приел, че не водело до заличаване по право на вписани по негова партида в имотния регистър актове. Посочено е, че всяка обезпечителна мярка имала собствено основание за нейното отпадане, което можело да се изследва единствено от съда, който първоначално е постановил необходимостта от налагането, а не и в хода на едностранното охранително производство, в рамките на което съдията по вписванията бил длъжен да се произнесе незабавно и без възможност да събира и изследва допълнителни доказателства.

За неоснователно е прието позоваването на жалбоподателя на мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК, тъй като същото не съдържало извод, че заинтересованото лице можело да иска заличаване на възбраната без да е необходимо да представя нареждане от органа, който я е наложил.

Съобразена била и по новата практика на ВКС, постановена след изменението на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК през 2019 г., съгласно която и след приключването на публичната продан, обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, в резултат на което същата не можело да бъде заличена по искане на купувач на имот от публична продан.

Прието е, че именно необходимостта от преценка за наличие на чужди права, които обезпечителната възбрана защитава, изисква нейното заличаване да бъде предхождано от нарочно производство по отмяна на съответната обезпечителна мярка и да се извършва въз основа на постановения в това производство акт.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият поставен въпрос, отнасящ се до това възможно ли обезпечителната възбрана да продължава да брани права на кредитора спрямо длъжник, който в последствие е обявен в несъстоятелност и заличен от ТРРЮЛНЦ, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не е от значение за решаващите изводи на въззивния съд.

Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е приел, че и след приключването на публичната продан, обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, а не само на кредитора, по чието искане е наложена, в резултат на което същата не можело да бъде заличена по искане на купувач на имот от публична продан.

Предвид това, поставения въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Само за пълнота може да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно същата (напр. определение № 3917 от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2078/2024 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 192 от 13.02.2023 г.

по ч. гр. д. № 4099/2022 г., I г. о. и определение № 381 от 10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г., I г. о.), когато се претендира заличаване на възбрана, наложена не в изпълнително, а в обезпечително производство, се приема, че и след приключването на публичната продан обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, тъй като при нея възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника.

В тази хипотеза заличаването й може да бъде постановено едва след провеждане на производството по чл. 402 ГПК. В случая, обаче, такова не се твърди, нито се установява да е осъществено.

Вторият поставен въпрос, касаещ това налице ли е настъпване на погасителен ефект спрямо всички предявени и не предявени вземания в производство по несъстоятелност при прекратяване на откритото производство и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ не е коментиран от въззивния съд, поради което същият не може да обоснове допускането на касационно обжалване.

Въпроси трети и четвърти не са правни въпроси по смисъла на даденото тълкуване в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите не са и относими към мотивите на въззивния съд.

По петия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото актовете на ВКС, на които се позовава жалбоподателят са постановени в хипотеза на наложена в индивидуално принудително изпълнение възбрана или в производство по чл. 402 ГПК, а и в нито един от тях решение на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 ТЗ не е разгледано като удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 ПВ.

Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар да липсва практика на ВКС в хипотеза като настоящата, нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК ясно урежда, че заличаването на възбрана, допусната с акт на съда по реда на глава ХХХІV ГПК става въз основа на влязлото в сила определение на съда за отмяна на обезпечението. Не са налице и данни за жалбоподателя да е налице обективна невъзможност да проведе производството по чл. 402 ГПК.

Не може да се приеме и че е налице очевидна неправилност на атакуваното определение. Тезата, че запазването на възбраната е лишено от основание, тъй като имотът вече не е на длъжника и други кредитори на длъжника не могат вече след продажбата в производството по несъстоятелност да се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот, поради което не е необходимо да се представя определение на съда, с което се отменя наложената възбрана влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 402 ГПК и изисква от съда съзнателно да не приложи изрична правна норма, уреждаща задължително производство по отмяна на обезпечението, като предпоставка за заличаване на обезпечителна възбрана.

Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 294 от 18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 218/2024 г. на Софийски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: