Supreme Court dismisses appeal claiming judge's prior municipal role violated fair trial rights.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

София, 05.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 744 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

Образувано е по молбата на Н. Н. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №916/22.05.2013г., постановено от Русенски районен съд по гр.д.№5618/2012г., с което е признато за установено по отношение на [община], че молителят не е собственик на част от недвижим имот с площ от 33.97кв.м. между улиците “Н. З.” и “Ц. А.” в [населено място], както и решение №758/15.11.2013г. по гр.д.№864/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено.

Поддържа ,че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като съдия Н. Г., която е писала решението, е работила в Общински народен съвет-Р. като юрисконсулт и секретар на Общински народен съвет през периода 1981г.-1996г. и е трябвало да си направи отвод. Излагат се съображения, че като не е направен отвод на докладчика по делото, правата на молителя са накърнени, като за посочените в молбата за отмяна обстоятелства молителят е научил след като приключило производството по делото пред окръжния съд. Твърди, че като юрисконсулт съдия Г. е участвала в изготвяне и съгласуване на плановете на града и не е взела предвид документите, които молителят е представил, а именно удостоверение, че имотът му не е отчуждаван. Като обосноваващо наличие на основание за отмяна изтъква и обстоятелството, че общината е предявила иска по причина, че молителят е осъдил [фирма] за премахне ел.кабел, който минава през имота и за който общината е дала разрешение.

В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата [община] изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, посочен в молба от 16.04.2014г.

В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК третото лице-помагач [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №123/31.03.2014г. молбата на Н. Н. Д. е допусната до разглеждане, като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

На първо място следва да се отбележи, че преценката за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК се извършва само по отношение на съдебен акт, постановен по дело, в производството по което се поддържа, че правото на участие на страната е било нарушено. В случая в молбата са отмяна се излагат подобни съображения само за проведеното от Окръжен съд-Русе производство, поради което наличието на основание за отмяна по отношение на постановеното от първоинстанционния съд решение не следва да се обсъжда.

По отношение на постановеното от Окръжен съд-Русе въззивно решение следва да се приеме, че поддържаното от молителя основание не е налице.

По смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в съдебното дирене, да изрази становище по спора, по представените доказателства и да ги оспори, да ангажира доказателства във връзка с твърденията и оспорванията, както и да изложи правните си съображения, могат да обусловят наличие на основание за отмяна.

В случая не се установяват подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото-молителят е бил редовно призован за проведеното на 15.10.2013г. от Окръжен съд-Русе открито съдебно заседание, присъствал е лично в съдебното заседание, бил е представляван, имал е възможност да изрази становището си по правния спор, като упълномощеният от него адвокат изрично е заявил, че няма доказателствени искания, т.е.

правото му на участие в производството по делото не е било накърнено. Соченото от молителя обстоятелство не обосновава наличие на основание за отвод на съдията-докладчик, а оттам и наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Русе, тъй като само по себе си не би могло да наруши правото на защита, доколкото в молбата не се твърди, а и от делото не се установява молителят да е бил лишен от възможността да представи доказателства в подкрепа на поддържаната от него теза, нито наведените от него доводи да не са били обсъдени.

Още повече, че твърдяното от молителя участие на съдия Г. в изготвянето и съгласуването на плановете на [населено място] не е и установено-доказателства в подкрепа на това твърдение с молбата за отмяна не са представени.

С оглед изхода на делото в полза на [община] следва да бъде присъдена сумата 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Н. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение №916/22.05.2013г., постановено от Русенски районен съд по гр.д.№5618/2012г., с което е признато за установено по отношение на [община], че молителят не е собственик на част от недвижим имот с площ от 33.97кв.м. между улиците “Н. З.” и “Ц. А.” в [населено място], както и решение №758/15.11.2013г. по гр.д.№864/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено.

ОСЪЖДА Н. Н. Д. на основание чл.78, ал.8 ГПК да заплати на [община] сумата 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: