VKS dismisses appeal on insurance damages where appellate court correctly assessed evidence without violating mandatory practice.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.268

гр. София, 12.05.2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4257/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК Л. И. АД- [населено място] срещу решение №1259 от 21.02.2013 г. на Софийски градски съд по гр. д. №8776/2012г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 03.08.2012 г. на Софийски районен съд по гр.д. №60353/2011 г., в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Р. П. за застрахователно обезщетение по чл.266 КЗ за неимуществени вреди, причинени при ПТП от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от страна на ответното застрахователно дружество, за разликата между 3 500 лева до размера на 14 000 лева и е уважен искът от въззивния съд до този размер, ведно със законната лихва от 29.05.2011 г. и са присъдени съдебни разноски в полза на ищцата..

Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т. 1 ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси със задължителната практика на ВКС.

Ответната страна не изпраща отговор на касационната жалба .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, съдът е приел, че на ищцата са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на П. В. И. като водач на лек автомобил „Хюндай А. П.” с рег. [рег.номер на МПС] .

Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество , за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 29.05.2011 г.. Уврежданията се състоят в контузна рана на горната устна и множество охлузвания на лицето, което е наложило операция- ревизия и зашиване на раната придружено с оток на лицето. Налице е временно обезобразяване на лицето. Пострадалата е търпяла физически болки и страдания придружени с морални такива от това, че не е могла да кърми през периода на възстановяването си четиримесечното и дете, за което се грижи сама.

С оглед изложеното съдът е преценил че се дължи обезщетение по критериите и на основание чл.52 ЗЗД в размер на 14 000 лева.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за спора правен въпрос, този за възможността въззивният съд да се произнася, присъждайки по-висок размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД на база събраните от първоинстанционния доказателства, без представени пред него други такива . Претендира се, че са налице основания за преценка допускане на касационно обжалване предмет на законовата уредба в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че по по-общия въпрос за процесуалните правомощия на въззивния съд са налице две тълкувателни решения/ ТР №1/2001 г. и ТР № 1/2013 /, в които ясно и детайлно са очертани процесуалните правомощия на въззивния съд като инстанция по същество и процесуалните действия на състава на СГС по настоящия спор по никакъв начин не са в противоречие с тази задължителна практика на ВКС по въпроса за събиране и преценка на доказателствата и формиране на решаващата правораздавателна воля въз основа на тях.

Следователно липсва основание за допускане до касация, както по т.3, така и по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №1259 от 21.02.2013 г. на Софийски градски съд по гр. д. №8776/2012 г. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.