Court dismisses appeal on co-ownership usage allocation, ruling it is a factual assessment not subject to cassation review.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№386

[населено място], 04.11.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5448 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 276 от 30.06.2014г. по гр.д. № 189/2014г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 163 от 27.03.2014г. по гр.д. № 1124/2011г. на Смолянски районен съд за извършване на разпределение на правото на ползване на поземлен имот с идентификатор 67653.921.151 по кадастралната карта на [населено място], съсобствен между М. М. А. и С. Б. А., двамата с квота ½ ид.ч. и А. А. П. и Ф. М. П., също притежаващи ½ ид.ч., като е определено първите двама да ползват площ от 163,95кв.м., оцветена в син цвят, а вторите двама площ от 165,95кв.м., оцветена в червен цвят на скицата на л.51 от делото, представляваща неразделна част от решението.

Касационната жалба е подадена от А. А. П. и Ф. М. П. чрез пълномощника адв. И.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите се позовават на противоречие с практиката на Върховния касационен съд по три правни въпроса.

Ответниците М. М. А. и С. Б. А. не са представили писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване. Ищците М. М. А. и С. Б. А. се легитимират като собственици на втория жилищен етаж от сградата и 252/505 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67653.921.151, целия с площ 505 кв.м., по силата на договор за покупко-продажба от 2005г. Ответниците по иска А. А. П. и Ф. М. П. са закупили през 2002г. първия етаж от сградата и ½ ид.ч. от поземления имот. Обект на разпределение е само поземления имот. От страна на ответниците се поддържа възражение, че ищците притежават по-малък дял в съсобствеността - 129/505 ид.ч., а ответниците - 258/505 ид.ч. Позовават се на нотариалния акт на праводателя на ищците, съставен през 1967г., според който Т. Х. К. е собственик по давност на 150 кв.м., представляващи идеална част от парцел II, имот пл.№ 1434 с площ 558кв.м. и на втория етаж от сградата.

Приета е техническа експертиза, която сочи, че към момента на създаване на етажната собственост - около 1967г., стойността на двата етажа е равна. Вещото лице предлага два начина за разпределение на ползването.

Съдът е приел, че правата на страните в съсобствеността са равни - по ½ ид.ч. за ищците и за ответниците. Изтъкнал е, че при създадената етажна собственост дворното място се явява обща част по предназначение и дяловете на съсобствениците се определят по реда на чл.40, ал.1 ЗС като в случая те са равни, тъй като стойността на двата жилищни етажа към момента на учредяване на етажната собственост е еднаква.

Относно начина на разпределение съдът е възприел варианта на скица № 4, който е предпочетен от ответниците по иска и който държи сметка за ползваните от страните летни кухни, за разположението на входовете и за ползването до завеждане на делото.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:

К. поставят на първо място въпроса за задължението на съда в производството по чл.32, ал.2 ЗС да разгледа всички направени възражения относно правата в съсобствеността. Позовават се на Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК на ВКС. В случая съдът се е произнесъл по наведените от ответниците по иска /сега касатори/ твърдения, че притежават по-голям дял в съсобствеността, съотв., че ищците имат по-малък дял. Видно, че делото е било спряно до приключване на производството по заведен от тях отрицателен установителен иск, че ищците не са собственици на 102/505 ид.ч. от имота, което е приключило с решение на Върховния касационен съд за обезсилване на решенията на двете инстанции и прекратяване на производството поради недопустимост на иска. След възобновяване на производството районният съд е постановил решението си, в което е изложил съображенията си защо счита частите на страните за равни. Позовал се е на решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В. съд е възприел същите съображения. Поради това липсва противоречие с тълкувателния акт.

На второ място касаторите изтъкват, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствената по делото. Считат, че съдът е извършил едностранчиво и превратно тълкуване на събраните доказателства, което е нарушение на чл.235, ал.2 ГПК и противоречи на няколко решения на Върховния съд, постановени в периода 1960-1988г., по приложението на чл.188 ГПК/отм./. Изложеното представлява оплакване за неправилност на решението /чл. 281 ГПК/, което не може да бъде разглеждано в производството по чл. 288 ГПК.

В обобщение, следва да се откаже достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 30.06.2014г. по гр.д. № 189/2014г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на А. А. П. и Фиданка М. Петковска.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: