VKS dismisses private appeal regarding attorney fees in insolvency proceedings, confirming appellate court's decision.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

гр.София, 16.11.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1304 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Българска банка за развитие” АД, [населено място], чрез пълномощниците адв.Р. К. и адв.Д. П., против определение № 578/16.02.2018 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 2347/14.11.2017 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 164/24.01.2017 г. по т.д. № 3634/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав за присъждане на „КТБ” АД (н.) на сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въззивното определение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 2347/14.11.2017 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските с присъждане допълнително на сумата от 110 058,04 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт.

В писмения си отговор ответникът „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място] оспорва основателността на частната жалба.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК:

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 2347/14.11.2017 г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 164/24.01.2017 г. по т.д. № 3634/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав, е признато за установено, че вземанията на „Българска банка за развитие” АД за суми от 8 400 000 лв. и 51 041,66 лв., както и за законна лихва върху горните вземания за времето от 22.04.2015 г. до погасяването им, включени в списъка на приетите вземания, са на „вложител” и с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) съответно по чл.94, ал.1, т.4 и т.9 З., както и „КТБ“ АД (н.) е осъдено да заплати на „Българска банка за развитие“ АД сумата от 3 955,56 лв. разноски за първоинстанционното производство, сумата от 981,94 лв. разноски за държавна такса за въззивното производство и сумата от 7 083,75 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

С молба по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал от Софийски апелативен съд да намали размера на присъденото в полза на „КТБ” АД (н.) юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция от 300 лв. на 43,56 лв. и да увеличи размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство със сумата от 110 058,04 лв.

Горната установеност налага следните правни изводи:

Искането за намаляване на присъденото в полза на „КТБ“ АД (н.) юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото пред СГС е недопустимо. Изменение на решението по реда на чл.248 ГПК е възможно само по отношение на разноските, които са направени в производството, по което именно е постановено решението, чието изменение се иска. В случая това са разноските за самото въззивно производство. По отношение на разноските, направени в първоинстанционното производство, изменение на въззивното решение е недопустимо по посочения ред, тъй като това би означавало повторно произнасяне на въззивния съд по правилността на първоинстанционния акт.

Не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските с присъждане допълнително на сумата от 110 058,04 лв. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 322/14.06.2018 г. по т.д. № 479/2018 г. на ВКС, II т.о., когато правният спор по възражение по чл.66, ал.6 З. не е за приемането на конкретно вземане, което вече е прието от синдиците, макар и не в желания от кредитора ред за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 З., а само относно реда на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на кредитора – негов носител, то не се касае за оценяем иск, а за неоценяем такъв.

Предмет на спора не е самото вземане, а поредността за удовлетворяване на кредитора. Следователно минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се определя по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен по правилото на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2, т.4 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по неоценяемия иск за установяване поредността на удовлетворяване на приетото от синдика вземане и по иска за възнаградителна лихва възлиза в общ размер на 2 361,24 лв.

Естеството на правния спор не разкрива фактическа и правна сложност, оправдаваща уговаряне и заплащане на възнаграждение, надвишаващо значително установения в Наредбата минимален размер. Съпоставено със сложността на делото, платеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение несъмнено е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и при своевременно направеното от ответника възражение, правилно е редуцирано от въззивния съд при съблюдаване на установения в Наредба № 1/09.07.2004 г.

минимум.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 578/16.02.2018 г. по т.д. № 1913/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: