Cassation appeal dismissed; non-material damages assessment based on fairness principles is a factual question not subject to cassation review.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 182

гр. София,10.04. 2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 2428 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Е. Ш. срещу решение №218 от 28.06.2018г. по в.гр.д. №313/2018г. на Пернишки окръжен съд. С него е потвърдено решение №80 от 19.02.2018г. по гр.д. №3606/2017г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено по предявен по реда на чл.415 от ГПК от ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, против С. Е. Ш., че ответникът дължи на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ сумата в размер на 25 000 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от ПТП, настъпило на 13.07.2013г. в гр. Перник, при управление на моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 06.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1373/06.04.2017г. по ч. гр.д.№1751/2017г. на Пернишки районен съд.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид тежестта и характера на увреждането на пострадалата, неговата продължителност както и липсата на негативни прогнози за бъдещето. Поддържа, че съдът не е съобразил представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и не е обсъдил установените по делото конкретни обстоятелства, посочени като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди, с което е допуснал противоречие с разрешенията в т.11 от ППВС №4/68г.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, поддържа, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищцовото дружество и касатора С. Е. Ш. е бил налице сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на договора ответникът, управлявайки посочения в договор лек автомобил, е причинил ПТП, в резултат на което са претърпени неимуществени вреди от С.

И. Т.. Установил е, че на 27.04.2014г. ЗК „Лев Инс” АД, гр. София и С. Т. са сключили споразумение, по силата на което застрахователят се задължил да изплати на пострадалата обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените болки и страдания от произшествието, като сумата е изплатена на 13.08.2014г. Приел, че за застрахователя е възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, тъй като при процесното ПТП водачът е управлявал лекия автомобил, описан в договора, с концентрация на алкохол над 1,2 хиляда.

Приел е, че в производството по чл.274 ал.1 от КЗ /отм./ ответникът може да навежда възражения относно това дали размерът на изплатеното обезщетение е в съответствие с критериите по чл.52 от ЗЗД, тъй като застрахованият не е страна по постигнатото споразумение между застрахователя и увреденото лице. Съобразявайки вида и степента на претърпените от пострадалата С.

Т. увреждания, въззивният съд е приел, че размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение е съобразен с принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД.

Касационният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора: 1. Кои са релевантните критерии за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? Жалбоподателят се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №151 от 12.11.2013г. по т. д. №486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №105 от 16.06.2016г. по т.д.№1698/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и други.

Поставеният от касатора въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.415 от ГПК, вр.чл.274 ал.1 от КЗ /отм./, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК.

По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/23.12.1968г., в съответствие, с която е постановен атакуваният съдебен акт. В постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Като критерии за размера на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат.

В случай на причинена смърт като критерии са възприети възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите за размера на обезщетението е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие със задължителната практика на ВКС или да бъде противоречиво решаван от съдилищата.

Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор, поради което определянето на размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване.

В случая при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вида на претърепените от пострадалата увреждания – счупване с разместване на костите, образуващи от двете страни глезенната става, наложилото се оперативно лечение, продължителния период на затруднено движение на крака / девет месеца/, предизвиканите от травмата първоначални интензивни и силни болки. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната съдебна практика на ВКС. Отделно от това, цитираната в изложението от касационния жалбоподател съдебна практика, в която са определени различни размери на обезщетенията не може да обоснове предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съответните размери са в зависимост от конкретните особености на разглежданите случаи.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №218 от 28.06.2018г. по в.гр.д. №313/2018г. на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.