Supreme Court allows cassation appeal regarding admissibility of declaratory ownership claim when plaintiff already possesses the property.

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

София, 30.12.2008 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд на Република България, Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБКА

БОГДАНОВА

МАРИО

ПЪРВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио

Първанов гр. дело № 4175 /2008 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по ка сационна жалба на З. Д. В., град С., приподписана от адвокат Н, срещу въззивно решение №280 от 30.06.2008 г. по гр. д ело № 662 /200 8 г. на Софийския градски съд. С него е обезсилено решение от 31.08.2007 г. по гр. д. №1178/2006 г. на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Д. В. срещу Ж. „Български художник” отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на апартамент №7, находящ се на първи етаж, вх. А, бл.259/секция 2/ в кв. „Г”, 160 кв.м. разгърната застроена площ, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, три тераси и антрета, заедно с припадащите се идеални части от правото на собственост на терена, при съседи: стълбище, двор,апартамент №013, двор. Според въззивния съд липсва интерес от така предявения установителен иск, независимо от обстоятелството, че ищцата владее имота и ответникът е предявил срещу нея иск за обезщетение за ползване.

Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Представени са три решения – две на СГС и едно на ВКС на РБ. Касаторът смята, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че предявеният установителен иск е недопустим.

Ответникът по касационната жалба Ж. „Български художник”, град С., оспорва жалбата.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС , ІІІ г.о. констатира следното:

Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Съобразно ТР №178/30.06.1986 г. ОСГК на ВС собственикът използва осъдителния иск по чл.108 ЗС и установителния по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ в зависимост от това кой владее вещта, предмет на спора. Според постоянната и непротиворечива практика на ВКС установителният иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е допустим когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и няма да се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигане на този резултат. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, само когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. В разглеждания случай ищцата владее процесния имот, поради което следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на иска. Налице е визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Ето защо ка сационна та жалба на З. Д. В. трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1897.80 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №280 от 30.06.2008 г. по гр. д ело № 662 /200 8 г. на Софийския градски съд по ка сационна та жалба на З. Д. В., град С..

УКАЗВА на З. Д. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1897.80 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.