Bulgarian Supreme Court dismisses appeal on European enforcement certificate regarding disputed debt and notarized receipt.

гр. д. № 2010/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 386

София, 04.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2010/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ю. Т. К. чрез пълномощника му адв. Щ. срещу определение № 387 от 09.02.015 г. по ч. гр. д. № 259/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.11.2014 г. по гр. д. № 7665/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1. съставената от длъжника приходно-разходна разписка от 23.09.2010 г. и подписана от него, като подписа му е нотариално заверен от консула при консулската служба на Република България в Б. представлява ли „публичен документ” по смисъла на чл. 4, т. 3, б. „а” от Регламент № 805/2004 г.

2. може ли да се приеме, че вземането не е безспорно по смисъла на същия регламент, ако е било оспорено от назначения особен представител, който го е оспорил в изпълнение на служебните си задължения;

3. Под формата на трети въпрос се обосновава противоречие на обжалваното определение с определение по въззивно гр. д. № 2764/2013 г. на Софийски апелативен съд, като се поддържа, че при идентичен казус относно правопораждащите факти за вземането, съдът е уважил искането за издаване на удостоверение за европейско изпълнение.

4. Може ли уредените в регламент 44/2001 г. хипотези по прилагането на чл. 621-623 ГПК да се прилагат по аналогия на закона и по аналогия на правото в производството по чл. 619-620 ГПК.

5. при какви условия на българското законодателство едно вземане е безспорно при наличието на влязло в сила съдебно решение на българския съд съгласно Регламент № 804/2004 г. и кога подлежи на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС. +

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд обсъди данните по делото и намери следното:

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждане от 07.11.2014 г. по гр. д. № 7665/2011 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че вземането, присъдено с влязлото в сила решение, постановено по същото дело, не е безспорно по смисъла на чл. 3, т. 11 б. б. а- г. от Регламент ЕО № 804/2004 г. Обосновал се е с това, че вземането е било оспорено от представителя на длъжника, ответник по иска, назначен на основание чл. 47, ал. 1 ГПК.

Законосъобразен е изводът на съда, че представената по делото приходно-разходна разписка от 23.09.2010 г., която е подписана от длъжника, като подписа му е нотариално заверен от консула при консулската служба на Република България в [населено място], Германия не представлява „публичен документ” по смисъла на чл. 4, т. 3, б. „а” от Регламент № 805/2004 г. Този частен писмен документ се ползва с формална доказателствена сила, която създава задължение за съда да смята до доказване на противното, че автор на изявлението, съдържащо се пред подписа, е подписалото го лице. Формалната доказателствена сила не се отнася до съдържанието на волеизявлението, обективирано в документа. Със заверяването на подписа е удостоверено това, че поставеният подпис под документа е на посочено в него лице. Съобразено е и това, че частният документ е съставен преди предявяване на иска, което е направено на 09.06.2011 г.

Поставеният първи въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.

Не може да бъде определен като обща предпоставка за допускане касационна проверка на определението и втория поставен в изложението въпрос. Дали оспорването на иска е направено лично от ответника по него или от назначен от него представител или представител, назначен служебно от съда, релевантно съобразно чл. 3, т. 1, б. б от регламента е наличието на оспорване на вземането, а не дали то изхожда пряко от длъжника по вземането или от негов представител.

Поставените въпрос под № 3 и 4 не са разглеждани от съда и те не са обусловили решаващите му изводи, поради което съгласно възприетото в т. 1 от ТР № 1 по т. д. № 1/2009 г. не съставляват общо основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение по тях.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 09.02.015 г. по ч. гр. д. № 259/2015 г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: