Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, ruling lower court actions retain force despite jurisdictional error.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1438

С. 15.12.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова

Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 824/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. В., гражданка на Руската федерация, подадена от пълномощника й адв. Д. К., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 15 от 6.04.2012г. по в.гр.д. № 41/2012., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд, І г.о., № 356 от 25.11.2011г. по гр.д. № 1538/2011г., с което е прието за установено по отношение на Е. А. В., че сключената с нот. акт № 94/2005г. покупко-продажба, като симулативна е нищожна.

Ответницата по касация Блага Б. У. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

В. съд е приел за установено, че сключената с нот. акт № 94/2005г. покупко-продажба е нищожна като симулативна, въз основа на становището на ответницата Е. А. В. и представено по делото писмо, изходящо от същата като купувач по сделката, че не е желаела настъпването на правните последици на продажбата и не е заплатила цената за имота. Относно наличието на прикрита сделка „дарение”, за каквато твърди ответницата съдът е приел, че липсва начало на писмено доказателство за такава сделка, което да предположи доказването й. В тежест на ответницата е да докаже наличието на твърдяната относителна симулация по договора за покупко-продажба. Съобразно разпоредбата на чл. 211 ГПК такова доказване не е проведено. Относно оплакванията на жалбоподателката Е. А. В., че съдът не се е произнесъл по предявен насрещен иск за установяване на прикрита сделка за дарение, съдът е приел, че такъв иск не е предявен. Относно доводите за допуснато процесуално нарушение при новото разглеждане на делото от Бургаския окръжен съд /след обезсилване на решението на Бургаския районен съд поради неподсъдност на спора/ въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Е. А. В., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: „когато по правилата на родовата подсъдност решението на районния съд бъде обезсилено като недопустимо и по-горният по степен съд го приеме за разглеждане, следва ли да извърши всички процесуални действия по глава ХІІІ ГПК, да даде право на отговор, да изготви доклад, да се произнесе по направените искания и възражения, да провери редовността на исковата молба, да определи държавната такса, да събере наново доказателства и др.”; „чл. 118, ал. 2 ГПК намира ли приложение когато по реда на обжалване е отменен като недопустим съдебен акт и делото е изпратено по подсъдност на по-висок по степен съд да го разгледа като първа инстанция”; „допустимо ли е с писмения отговор да бъде предявен при условията на евентуалност насрещен иск когато изискванията на чл. 127 ГПК са налице, или насрещният иск трябва да бъде на отделен от отговора хартиен носител”. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага съдебна практика по прилагането на чл. 17, ал. 1, чл. 87, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изложени са и доводи по правилността на съдебния акт.

Първите два въпроса касаят прилагането на чл. 118, ал. 2 ГПК. В тази връзка въззивният съд е приел, че когато съдът извърши процесуални действия по дело, което не му е подсъдно, извършените от ненадлежния съд действия запазват силата си и пред надлежния съд. В случая БОС се е позовал на писмени доказателства, приети от Б., но с изрично определение ги е приобщил към делото.

ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК в точния й смисъл. Извършените от Бургаския районен съд действия, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, както и поради преклузивния характер на срока по чл. 133, ал. 1 ГПК, запазват силата си при новото разглеждане на делото от надлежния съд. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като допускането на касационно обжалване не би довело до промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика.

Вторият въпрос съдържа твърдение, че с писмения отговор е предявен насрещен иск, което твърдение въззивният съд е приел за неоснователно, като е разгледал твърдението за наличието на прикрита сделка „дарение” в мотивите на решението. Въпросът не е от значение за решаването на делото, тъй като спорът в случая не е относно формата на предявяване на насрещен иск /дали инкорпориран в отговора или на отделен хартиен носител/, а дали е предявен такъв иск съобразно изискванията на чл. 211 вр. чл. 127 ГПК за съдържание на исковата молба.

По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 15 от 6.04.2012г. по в.гр.д. № 41/2012.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: