VCS dismisses appeal as procedural question not decided by appellate court in contract termination case.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

гр.София, 31.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1698/ 2014 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Я. П., М. Я. Н., Р. П. П., А. И. Н., Ф. П. И., П. Ф. И. и [фирма], [населено място], срещу определение на Варненски апелативен съд № 622 от 14.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 520/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд № 2875 от 24.09.2013 г. по гр.д.№ 3418/ 2012 г. в частта, с която е прекратено производството по предявения от касаторите против Е. Н. В. и М. П. П. иск за признаване за установено, че сключеният между тях на 06.07.2005 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, е прекратен по право поради наличие на обективна невъзможност за изпълнение.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправният въпрос съществува ли интерес от предявяване на иск за установяване на разваляне по право на предварителен договор при условията на чл.89 ЗЗД, ако насрещната страна по договора оспорва това обстоятелство. Според тях отговорът на въпроса е положителен, в какъвто смисъл е и съдебната практика по гр.д.№ 875/ 2009 г. на ВКС, І г.о. и гр.д.№ 61/ 2013 г., ВКС, ІІ г.о. Напротив, въззивният съд отговорил отрицателно на въпроса и поради това според касаторите актът му следва да бъде допуснат до касационен контрол и да бъде отменен, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.

Ответните страни Е. В. и М. П. оспорват жалбата и поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според тях поставения от касаторите въпрос няма отношение към практиката в цитираните определения на ВКС, а разрешението на въпроса, дадено от въззивния съд, е правилно.

Съдът намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да потвърди прекратяването на производството по предявения иск, въззивният съд посочил, че независимо от наличието на спор между страните относно действието на сключен между тях предварителен договор, за ищците не е налице правен интерес от установяване на развалянето му по право. Съдът се мотивирал с обстоятелството, че ищците са предявили и иск за обезщетяване на вреди, причинени от ответниците по този договор, като при разглеждането на този иск съдът неминуемо ще се произнесе и по въпроса за действието на договора. Тъй като няма посочени други отношения между страните по делото, за които развалянето на договора поради обективна невъзможност за изпълнение би имало значение, съдът счел самостоятелното установяване на това разваляне за недопустимо.

При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос не обуславя крайния резултат по обжалваното определение. Съдът не се е произнесъл по въпроса съществува ли интерес от предявяване на иск за установяване на разваляне по право на договор при условията на чл.89 ЗЗД, ако насрещната страна по договора оспорва това обстоятелство. Той се е произнесъл по въпроса съществува ли такъв интерес, ако е предявен иск, с който се претендират правните последици от развалянето на договора. Разрешавайки този въпрос, съдът е приел, че установителен иск за разваляне по право е недопустим, когато се претендира обезщетение за вреди по същия договор и не се сочи развалянето да има друго значение в отношенията между страните. В тази хипотеза съдът извел, че обстоятелството развален ли е договорът поради обективна невъзможност за изпълнение, ще бъде установено между страните в производството по иска за обезщетяване на вреди от развалянето (в който смисъл е и установената съдебна практика). Въпрос във връзка с този правен извод на въззивния съд касаторите не са формулирали, а поставеният в изложението им правен въпрос няма отношение към решаващите изводи в обжалваното определение.

По правен въпрос, който не обуславя въззивния съдебен акт, касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 622 от 14.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 520/ 2013 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: