Supreme Court dismisses appeal as inadmissible due to lack of grounds under Article 280 of the Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 803

гр.София, 19.08.2009 година

Върховният касационен

съд на Република България , Второ гражданско отделение в закрито

заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА

АРСОВА

ЗЛАТКА РУСЕВА

изслуша

докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско дело под № 42 5/2009 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. П. Л. и Г. В. Л. и двамата от гр. С. против решение № 294/05.12.2008 г. по гр.дело № 240/2007 год. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 97 от 02.06.2007 год. по гр. д. № 372 по описа за 2006 год. на Т. районен съд и искът по чл. 109 а ЗС е приет за недопустим, а искът по чл. 108 ЗС – за неоснователен и недоказан.

Касаторите се позовават на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да конкретизират нито една от регламентираните хипотези на процесуалната норма, като твърдят, че правилното прилагане на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, както и правилното приложение на чл. 59 ЗТСУ /отм./ имали значение за точното прилагане на закона и уважаването на правните им претенции по чл. 109 а и чл. 108 ЗС, а правните изводи на въззивния съд били постановени в противоречие с практиката на касационния съд, постановена по приложението на същите правни норми. В подкрепа на становището си цитират решение № 186/1987 г. на ОСГК, решение № 673/1983 г. на ВС на РБ, І-во г.о. и решение № 602/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о.

Касационният съд счита, че от съдържанието на изложението на касаторите към касационната им жалба, постъпило на основание чл. 284, ал. 3 ГПК може да се направи извода, че се поддържа основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по отношение на което ответниците по касационната жалба Й. П. Г. и Н. П. Н. са изразили становище за отсъствие на предпоставките на процесуалната норма за допускане на касационно обжалване.

Касационният съд обсъди изложените аргументи на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира отсъствие на предпоставките за това, изразени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: за да приеме, че отношенията между праводателите на страните, относно придаваемото спорно място от 50 кв.м.

са уредени доброволно, когато е била изградена ограда на регулационната граница, като съседните имоти са ползвани така, в продължение на 20 години, съдът се е позовал на протокол № 3/30.08.1983 г. за дадена строителна линия за изграждане на вила и ограда, както и на заключение на техническата експертиза. По отношение на тези констатации съдът е приложил ТР № 3/15.07.1993 год.

по гр.дело № 2/1993 г. на ОСГК, според което дворищнорегулационният план се счита за приложен със заемането по законоустановения ред на придаваемите се части от имоти по утвърдения дворищнорегулационен план. Изводите на въззивния съд, обсъждайки понятието „приложен план” по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ, което е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадението на регулационните линии с имотните граници, след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, от деня на това заемане, са съобразени със задължителната практика в ТР № 3/1993 год.

на ОСГК, а цитираните от касаторите съдебни актове: решение № 186/1987 год. на ОСГК и решение № 763/1983 год. по гр.дело № 4066/1982 год. на ВС, І-во г.о. са неотносими към спора. Двете решения разглеждат случаи на недопустимо придобиване на реална част от дворищнорегулационен парцел, прилагайки забраната на чл. 59 и чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, а настоящият спор касае изключението на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./

Позоваването на съдебна практика на ВКС, в решение № 602/2007 год. по гр.дело № 706/2006 год., съгласно което, ако в 6-месечния срок по пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗУТ регулацията не е приложена и не е реализирано заемането на придаваемите части от съседните имоти, то действието на неприложената регулация се прекратява, също е неотносима към спорното правоотношение.

Въззивният съд приема за установена друга фактическа обстановка, като счита, че относно спорните 50 кв.м., придадени към имота на ответниците, по регулация, регулацията е приложена. Затова и доводът на касаторите за приложението на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ е неотносим към настоящия спор, а и като направен за първи път в касационното производство е недопустимо неговото разглеждане.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията за това в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, затова

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 294 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 240 по описа за 2007 год. на Л. окръжен съд, по касационната жалба на Е. П. Л. и Г. В. Л. от гр. С., с вх. № 1060/09.02.2009 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: