Supreme Court dismisses retrial request for child abuse conviction due to lack of specific mitigating circumstances evidence.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria rejected the defendant's request to retry the case for child abuse, finding the grounds insufficient. Although the defendant argued that mitigating circumstances were overlooked by lower courts, the court noted the lack of specific evidence supporting these claims. The decision affirmed that the appellate court had already thoroughly analyzed all relevant facts and correctly balanced aggravating and mitigating factors.
Legislator headnote
AI generatedArticles 348, paragraph 1, item 3 of the Criminal Procedure Code; Article 354, paragraph 1, item 1 in conjunction with Article 426 of the Criminal Procedure Code: A request for retrial based on alleged oversight of mitigating circumstances is inadmissible if the appellate court has already comprehensively examined all facts and correctly balanced aggravating and mitigating circumstances in its judgment.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 615/2014 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.София, 27 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България , Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
със секретар Илияна Петкова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 615/2014 година
Производството пред ВКС е образувано по искане /именувано „въззивна жалба”/ на Д. Р. Д.-подсъдим по нохд № 2909/2013 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1189/2013 год. на Пловдивския окръжен съд-за възобновяване на делото,тъй като „присъдата...е завишена”.
В съдебно заседание Д. и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване,след което делото да се върне за ново разглеждане,тъй като предходните съдебни инстанции не били обсъдили смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства.
Представителят на ВКПр не намира за основателно възражението за наличието на посоченото в чл. 348,ал.1,т.3 НПК касационно основание и заключението му е за оставяне на искането без уважение.
С първоинстанционната присъда-№197 от 17.VІ.2013 год.-постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Д. е признат за виновен в това,че на 9 и 10.ІХ.2012 год. противозаконно е лишил от свобода 5-годишния си син Р. Д. Д.,като против волята на детето го задържал в дома си в [населено място],Пловдивска област,там многократно го завързвал за метален стълб,забит в двора на къщата и му нанасял побои,придружени с псувни и закани,които побои били мъчителни за пострадалия и поставяли в опасност здравето му,за което и на основание чл. 142а,ал.4 във вр. с ал.3 НК е наказан със 7 години и 6 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 5 години лишаване от свобода.Постановено е Д. да изтърпи наказанието си при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,като отделно от това наказание,на основание чл. 68,ал.1 НК,да изтърпи при същия режим и в също такова затворническо заведение и наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,наложено му по нохд № 1159/2008 год. на Пловдивския районен съд.
С въззивното решение-№ 285 от 25.Х.2013 год.-горната присъда е потвърдена.
Искането за възобновяване е допустимо с оглед на поискалата го страна,спазването от нея на срока по чл. 421,ал.3,изр.първо НПК,вида на актовете,които са сред изброените в чл. 419 НПК и липсата по отношение на тях на касационна проверка,но не и основателно.
Нито от пределно оскъдното откъм доводи искане за възобновяване,нито от устната пледоария на служебния защитник става ясно,кои са тези смекчаващи отговорността и обуславящи по-лекото санкциониране на Д. обстоятелства,които обстоятелства са останали или неотчетени изобщо,или недооценени от двете предходни инстанции.Отговаряйки на подадените протест и жалба от защитника на подсъдимия,в които двете страни са изразили противоположните си становища по справедливостта на наложеното на Д. наказание:прокурорът го е считал занижено,а изготвилият въззивната жалба защитник-завишено,въззивният съд изключително детайлно е анализирал всеки един факт от значение за индивидуализацията на наказанието.Добросъвестно отчитайки както тези,които смекчават отговорността на Д.,така и тези,които я отегчават,окръжният съд е изложил върху близо две страници от решението си мотивите,поради които споделя изцяло решението на първата инстанция по въпроса,поставен в чл. 301,ал.1,т.3 НПК.Правилна е преценката за наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,а оттук и за справедливост на наложеното наказание.Ето защо и при липсата на посочени и подкрепени със съответните им доводи други възражения срещу правилността на горепосочените съдебни актове,ВКС на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК
Р Е Ш И:
НЕ УВАЖАВА искането на Д. Р. Д. за възобновяване на нохд № 2909/2013 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1189/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: