Supreme Court dismisses appeal for lack of specific legal issue contradicting lower court practice.

1076 от 2005

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4

София, 8.01. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти януари, през две

хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от “Н. с. п. Медицински университет – П. ”, представляван от Н. К. С. , като пълномощник на д-р А, Г. М. Ю. , Р. И. К. , М. П. М. , П. П. В. , Г. Б. И. и И. В. М. , всички от гр. П., чрез повереника адв. З от АК П. , против решение № 337 от 29.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 781 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 16.07.2008 г., постановено по гр.д. № 2279/2007 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от “Н. с. п. Медицински университет – П. ”, представляван от Н. К. С. , като пълномощник на д-р А, Г. М. Ю. , Р. И. К. , М. П. М. , П. П. В. , Г. Б. И. и И. В. М. , против “Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Г. С. ” ЕАД гр. П., субективно съединени искове по чл. 59 КТ, за заплащане на допълнително материално стимулиране/ДМС/ в размер на 1800 лв. за д-р А, на 900 лв. за М. П. М. и по 800 лв. за останалите ищци.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителна молба към него, в което се сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без този въпрос да бъде конкретизиран. В подкрепа на твърденията си, касаторите посочват и представят решение № 745 от 22.04.2002 г. по гр.д. № 1505/2001 г. на V г.о. на ВКС, решение № 237 от 19.02.2001 г. по гр.д. № 1521/2000 г. на V г.о. на ВКС, решение № 347 от 18.04.2000 г. по гр.д. № 905/1999 г. на І г.о. на ВКС, решение № 1* от 17.12.2003 г. по гр.д. № 414/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 98 от 04.04.2000 г. по гр.д. № 1083/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 08.01.1997 г. по гр.д. № 2014/1995 г. на V г.о. на ВКС, решение № 568 от 03.06.2005 г. по т.д. № 885/2004 г. на ТК, ІІ отд. на ВКС, решение № 1* от 25.11.2002 г. по гр.д. № 349/2002 г. на V г.о. на ВКС и решение № 11 от 05.04.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба, “Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д-р Г. С. ” ЕАД, гр. П. чрез повереника си адв. Т от АК П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.

На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с представените решения на отделни състави на ВКС, постановени по конкретни дела, а не се представят Тълкувателни решения на ОСГК или ОСТК на ВКС или Постановления на Пленума на ВС, то настоящата инстанция счита, че неправилно касаторите са посочили като основание за допускане до касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС, а следва да се приеме, че се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Поради това проверката по допустимост на касационно обжалване в конкретния случай ще обхване наличието или не на това основание.

Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе съдебни решения на състави на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касатор ите не са посочил и главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен п. наличието на предпоставк ата по т. 2 .

Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави предпоставк ата в т. 2. Липсата на конкретизация на въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за спорното право, прави невъзможна проверката на настоящата инстанция за наличието или не на противоречиво решаван въпрос от съдилищата.

Вярно е, че касаторите се позовават на разпоредбите на чл. 9 и чл. 20 ЗЗД, които касаят свободата на договаряне и установяване на действителната воля на страните по сключените между тях договори, но по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение, а и те не са от значение за изхода на спора.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на методика, по която да се установи основателността или не на претендираните суми като ДМС, а не е приел, че такова не е договорено между страните по спора, респ. че такова договаряне противоречи на закона. Изводът на съда за недоказаност на конкретен договорен начин на разпределение на ДМС кореспондира с постановеното решение, а евентуалната необоснованост на този извод или наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила п.

изслушване на съдебно-счетоводните експертизи, е основание за касиране на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното му обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложеното следва, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337 от 29.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 781 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 24.06.2009 г. на “Н. с. п. Медицински университет – П. ”.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: