Legislator Case Law & Legislation
VKS-91FD2FDF59B46DB8C225834B0049BD5D AI generated

Supreme Court dismisses appeal as no obvious error found regarding return of claim due to plaintiff inaction.

Case Number VKS-91FD2FDF59B46DB8C225834B0049BD5D
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to return the plaintiff's claim. The plaintiffs had filed lawsuits for the invalidation of notarial acts and donation contracts but failed to comply with court instructions to submit land sketches and tax assessments within the prescribed period. The court ruled that the plaintiffs' inaction constituted a procedural defect under the Civil Procedure Code, leading to the lawful return of the claim, and found no grounds for cassation as the lower court correctly applied established practice.

Legislator headnote

AI generated

Articles 127, 128, 129, 130, 280 of the Civil Procedure Code; The court must monitor procedural actions by parties, and failure to cure defects within the set time results in the return of the claim without the possibility of cassation appeal.

Keywords

AI generated
return of claim procedural defect civil procedure code plaintiff inaction cassation appeal court instructions land assessment

Cited Legislation

AI generated
Article 127 of the Civil Procedure Code
Article 128 of the Civil Procedure Code
Article 129, paragraph 3 of the Civil Procedure Code
Article 130 of the Civil Procedure Code
Article 280, paragraph 1, point 3 of the Civil Procedure Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 535

гр.София,

20.11.2018г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4285 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение от 25.06.2018г. по гр.д.№7379/2018г. на ГС София, с което е потвърдено разпореждане от 13.03.2018г.ппо гр.д.№42469/2014г. на РС София за връщане на искова молба.

Частните жалбоподатели А. В. А. и К. В. А. ,чрез процесуалния си представител молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Частните жалбоподатели твърдят, че с обжалваното определение се прегражда пътя да получат защита с предявените от тях искове и молят се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 13.03.2018г.по гр.д.№42469/2014г. на РС София за връщане на искова молба А. В. А. и К. В. А..

А. В. А. и К. В. А. са предявили искове срещу Д. П. С. и П. Д. М. за прогласяване нищожност на нотариални действия и на договор за дарение, сключен с нот. акт №21/2005г. на нотариус с рег.№362 на НК, както и евентуален такъв за разваляне на договора за дарение на два недвижими имота, находящи се в [населено място], както и да им бъде възстановена запазена част от наследството на К. Г..

С разпореждане от 08.12.2014г. РС София е оставил без движение исковата молба с указания да се представят скици на поземлените имоти и да се представи актуална данъчна оценка на същите.

Съобщенията до ищците, заедно с преписи от разпореждането са върнати в цялост, приложена е и разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК и на основание чл.129, ал.2 ГПК е било залепено обявление на таблото на съда, но указанията не са били изпълнени.

С разпореждане от 13.03.2018г. по гр.д.№42469/2014г. РС София е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

С обжалваното определение ГССофия е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като е възприел изводите на първоинстанционният съд за това, че бездействието на ищците/близо три години/ законосъобразно е довело до връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Частните жалбоподатели сочат като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуални въпроси от значение за спора, а именно за процесуалнине предпоставки , при наличие на които ще е налице законосъобразно връщане на исковата молба, и по конкретно за начина, по-който на страна следва да бъде съобщено за нередовностите на исковата й молба. Поддържат , че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност.

Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси относими към съобщаването на страната за нередовности на исковата й молба съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата се приема, че задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл.129 ГПК.

Приема се, че съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено, а съгласно чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Горните правила установяват санкция за страната от несвоевременно извършено процесуално действие, състояща се в ненастъпването на правните последици, които законът свързва с извършването му.

В настоящия случай, след дадените им надлежни указания за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност по чл.127 и 128 ГПК жалбоподателите са проявили бездействие като не са ги изпълнили в предоставения им срок, като указанията са им били съобщени надлежно при спазване разпоредбите на чл.46, 47, ал.1 ГПК и чл.129, ал.2 ГПК.

При тези данни, въззивният съд правилно е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба. Частните жалбоподатели и пред настоящата инстанция не сочат доводи, които да опровергават изводите на администриращия съд, а навежда само общи оплаквания за нарушение на закона.

Не се твърдят и конкретни факти или нарушения, опорочаващи процедурата по администриране на върнатата искова молба.

Така установеното практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Обжалваното определение е постановено при спазване трайната практика на ВКС относима към поставените за разглеждане въпроси, поради което не е налице и сочената очевидна неправилност на същото.

Предвид горните съображения, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване наопределение от 25.06.2018г. по гр.д.№7379/2018г. на ГС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: