Court allows appeal for unpaid travel allowances, distinguishing labor from commercial contracts.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court allowed the cassation appeal against the district court's partial ruling on unpaid travel allowances. The lower court correctly identified the relationship as labor-based rather than commercial, despite the employer's obligation arising from a third-party contract. The court upheld the decision because the dispute concerned the payment of daily allowances to an employee during a business trip, which falls under labor law provisions.
Legislator headnote
AI generatedчл. 215 КТ; чл. 357 КТ; чл. 290 ал. 2 ГПК: When an employee is sent abroad by their employer for business purposes, the resulting obligation to pay travel allowances constitutes a labor dispute, not a commercial one, even if the underlying obligation stems from a contract with a third party.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
. стр. от решение по гр.д. № 179/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО
РЕШЕНИЕ № 570
С., 25. октомври 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 179 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на П. окръжен съд от 08.10.2008 г. по гр.д. № 1713/2008, с което е уважен частично предявеният иск по чл. 215 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатия въпрос следва да се приеме, че в разглеждания случай има едновременно съществуване на трудово правоотношение и правоотношение по импресарски договор. В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, вкл. и това по импресарски договор се дължи престиране на резултат от труда. Тези правоотношения могат да съществуват и едновременно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение и истцата е била командирован за участие в турне до А., Г. и Италия от директора на „О.-филхармонично дружество”, П.. Пътуването е осъществено, но работодателят не е заплатил на истцата в пълен размер полагащите й се дневни пари за времето на престоя в чужбина. Отношенията между страните относно неизплатените командировъчни пари следва да се определят като трудови.
Правилно въззивният съд е приел, че наличието на облигационни отношения между работодателя и трето лице, поради които се е наложило командироване на истцата в чужбина, не създава договорни правоотношения между последната и това трето лице. Командироването на истцата като служител на ответника в чужбина е във връзка със съществуващото между тях трудово правоотношение. Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 215 КТ. Размерът на неизплатените командировъчни е определен съобразно приетата по делото експертиза.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени разноски в касационното производство не са представени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на П. окръжен съд от 08.10.2008 г. по гр.д. № 1713/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.