Cassation appeal dismissed for lack of grounds under Article 280 of the Civil Procedure Code regarding construction costs.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 574

София, 16.11.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ИРИНА ПЕТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1438 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара З. чрез юрисконсулт М. А. срещу решение № 47/24.02.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 725/2016 г. С решението на П. е отменено решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/, осъждащо касатора да заплати на [фирма] по иск, предявен при условия на евентуалност по чл.55 ал.1 ЗЗД сумата 51233.54 лв., дължима на отпаднало основание, представляваща неплатен остатък от задължение за плащане за необходими и полезни разноски за изпълнени СМР за периода 29.09.2012 г. до 17.06.2013 г. и вместо това е постановено решение, осъждащо касатора да заплати на [фирма] сумата 39696.78 лв., дължима без данък печалба и ДДС, която сума е в размер на необходимите и полезни разноски, направени на основание водене на чужда работа без възлагане при извършени СМР на обект съществуваща сграда „Вила Роза“ в УПИ ІІ, кв.215 по плана на [населено място] в периода 29.09.2012 г. до 17.06.2013 г., като отхвърля иска в останалата му част до сумата 53298.59 лв. по главницата и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 934.59 мораторна лихва за забава. Потвърдено е решението на СТОС в останалата му отхвърлителна част.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:

Спорът между страните е за заплащане на СМР, извършени от [фирма] във връзка с договор № 354/29.09.2012 г., сключен след проведена от ОД на МВР [населено място] процедура по възлагане на обществена поръчка. Предмет на договора е извършване на СМР по основен ремонт на съществуваща сграда – „Вила Роза“ в [населено място], съгласно количествено-стойностна сметка и приета оферта на стойност 228004.34 лв.

без ДДС и 273605.20 лв. с ДДС. Не е спорно между страните и е установено от многобройните писмени доказателства и заключения на вещи лица, че ремонтът е изпълнен, обектът е завършен и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 605/03.07.2013 г., а възложителят ОД на МВР [населено място] е платил изцяло договореното изпълнителско възнаграждение от 273605.20 лв.

с ДДС, за изпълнените СМР, включени в съставените протоколи, обр.19 № 1 и № 2 и издадена данъчна фактура № 1041/25.06.2013 г., всички двустранно подписани. Спорът по делото е за претендирано от изпълнителя плащане в размер на 53298.59 лв. с ДДС по трети протокол обр.19 и издадена фактура № 1354/28.02.2014 г., представляваща възнаграждение за извършени, но неплатени от възложителя СМР на същия обект.

П. е приел, че по време на извършване на ремонта и строителството на сградата - предмет на реставрация, ремонт и адаптация са извършени промени в инвестиционния проект, които са отразени в издаденото на ОД на МВР [населено място] строително разрешение, свързани с изграждане на кафене в партерния етаж, извършени са промени при изпълнение на заложените в К.

към договора видове и количества работи, с оглед предписанията на Министерството на културата /МК/, тъй като сградата е паметник на културата от местно значение, съгласно Закона за културното наследство. В резултат на тези промени част от първоначално предвидените в офертата и К. към договора видове СМР не са извършени, съгласно договора, но са извършени други видове работи, които изпълнителят бил длъжен да изпълни с оглед дадените указания от МК, строителния и авторски надзор.

Част от тези работи са включени в съставените протоколи обр.19 и са изплатени от възложителя. Не са признати и изплатени само една част в размер на 53298.59 лв., включени в съставения № 3 протокол обр.19 и издадена към него фактура, неподписани от възложителя. Тези работи се претендират за заплащане на основание чл.266 ЗЗД – главен иск, при условие на евентуалност се претендират по чл.55 ал.1 ЗЗД или по чл.61 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие.

Според П. няма основание тези работи да бъдат претендирани за заплащане от изпълнителя по чл.266 ал.1 ЗЗД, тъй като в случая не са включени в К. и офертата на изпълнителя при сключване на договора, нито е налице приемането им от възложителя, доколкото съставеният протокол е едностранно подписан от изпълнителя.

Според П. изпълнителят има основание да претендира заплащане на тези работи по правилата на водене на чужда работа без правомощие /чл.61-чл.62 ЗЗД/, а не по чл.55 ЗЗД, чиито правила са неприложими към конкретния случай, с оглед характеристиката на престацията на изпълнителя, която има веществен резултат и е налице невъзможност в неговия патримониум да се върне постъпилото в чужда имуществена сфера.

С оглед заключението на допуснатата СТЕ и излагайки подробни съображения, П. е приел, че величината на необходимите и полезни разноски за извършените неплатени от възложителя работи е сумата 39696.78 лв. /т.17 от заключението на повторна СТЕ/, без начислени данък печалба и ДДС. Сума в такъв размер възложителят на обществената поръчка би заплатил ако бе извършил сам допълнителните работи.

Според П. до този размер и на това основание евентуалният иск на изпълнителя е основателен и следва да бъде уважен със законните последици, с оглед на което е изменено решението на СТОС, уважаващо иска на основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 51233.54 лв. Изложени са много подробни съображения във връзка с наличието на пасивната легитимация на ответника, на когото процесната сграда – публична държавна собственост е предоставена за управление и стопанисване, което включва понасяне на разноските по поддържане на имота, осигуряващи неговото нормално функциониране.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В изложението си касаторът формулират следният въпрос с подвъпроси: „Следва ли въззивния съд да изложи фактически и правни съображения при постановяване на решението си, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с уважено правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД и следва ли да има произнасяне (няма произнасяне) на въззивния съд по въпросите: 1. Кой следва да понесе тежестта на доказване на реално извършена работа по СМР и най-вече по скритите ремонтни работи, и ако те не се докажат, следва ли съда при определяне на техния размер и основание се позове само и единствено на заключението на експертите?; 2. При какви обстоятелства са допустими необходимите и полезни разноски? и 3. Следва ли гестора да докаже техния размер (на разноските) и кои от всички извършени разноски са били полезни и кои необходими.“

Така формулираните въпроси са поставени, без оглед на изложените от П. съображения в постановеното решение, изменящо първоинстанционното решение и формиращи решаващата воля на съда. П. е преценил правилността на крайните изводи на СТОС за основателност на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД, като е изложил своите съображения за неоснователност на иска за спорните СМР по чл.55 ал.1 ЗЗД и основателност на иска по чл.61 ал.1 ЗЗД. Несподелянето от касатора на крайния изход на спора, постановен с решението на П. не означава липса на обсъждане, на преценка на доказателства и доводи, както се твърди в касационната жалба и във формулираните въпроси при наличие на такива и изложени съображения за това. Следва да се има предвид, че предмет на иска са явни, а не скрити СМР /1-ви подвъпрос/, при подробно изложени съображения за извършените СМР, съобразно дадените от МК указания, доколкото сградата е паметник на културата. Изложените доводи към въпросите касаят оплаквания за неправилност при декларативни твърдения за липса на мотиви, каквито са изложени. Не е налице и допълнителен критерий за селекция, доколкото приложените решения на ВКС по чл.290 ГПК са по обективно неидентични казуси.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..

Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма], макар да са претендирани такива, тъй като не е доказано заплащането им от тази страна. В приложения договор за правна защита и съдействие е договорено внасяне на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по банков път до приключване на делото пред ВКС, без да са представени доказателства за внасяне на договорената сума от [фирма]. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47/24.02.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 725/2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.