Court dismisses employee's wrongful dismissal claim, ruling termination for lack of personal qualities is lawful.

kfmdfkdk

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 253

гр.София, 06.04. 2010 г.

Върховният касационен съд

на Република България,

четвърто гражданско

отделение, в открито съдебно заседание

на двадесет и пети март две

хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира

Харизанова

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при секретаря Райна

Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 4122/ 2008 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 126/ 16.02.2008 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4122/ 2008 г. е допуснато до касационно обжалване решение на Хасковски окръжен съд от 25.01.2008 г. по гр.д. № 416/ 2007 г. по жалба на „А” ЕООД. С допуснатото до касация въззивно решение е оставено в сила решение на Хасковски районен съд по гр.д. № 932/ 2001 г., с което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Д. Г. Д. против „А” ЕООД (предишно наименование „Д” ЕООД) за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 055001/ 22.05.2001 г. на директори на ответното дружество, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „технолог” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 23.05. – 23.11.2001 г. в размер 4 782,18 лв.

Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване от съдилищата на процесуалният въпрос за задължителната сила на указанията по прилагане на закона в касационно решение и по материалноправните въпроси за необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени качествата на работника, които липсват (при уволнение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ) и за това възможно ли е тези качества да са както професионални, така лични.

По въпроса за характера на указанията в касационно решение, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивен съд, следва да се прецени като правилна практиката, приемаща указанията по приложението на закона в касационното решение за задължителни (решение № 48 от 05.02.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 906 от 15.11.2007 г. на ВКС, ІІ г.о., решение от 19.03.2003 г по ч.гр.д. № 464/ 2002 г на САС). Такъв е смисълът както на разпоредбата на чл.218з ал.1 изр.2 от отменения ГПК, така и на разпоредбата на чл.294 ал.1 изр.2 от действащия ГПК. Не е допустимо при новото разглеждане въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да не се съобрази с дадените от последната указания за тълкуването както на материалния, така и на процесуалния закон.

По въпроса необходимо ли е в уволнителната заповед, издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 от ГПК, да бъде посочено какви точно качества липсват на работника за ефективно изпълнение на работата, настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, според която такова изброяване е наложително. Трябва да бъдат посочени фактите, които са свързани с поведението на работника и защо при тези факти работата му е неефективна, като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението. Правилна е практиката, според която в заповедта следва да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции (решение № 31 от 23.01.2002 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение № 595 от 06.06.2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 21.12.2004 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 59 от 10.02.2009 г. на САС, решение № 126 от 27.02.2009 г. на САС, решение № 181 от 04.06.2009 г. на Старозагорски окръжен съд, решение № 280 от 30.05.2008 г. на Великотърновски окръжен съд).

По въпроса възможно ли е липсващите качества у работника, които са основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ, да са както професионални, така и лични, съдът намира за правилна практиката, отговаряща утвърдително (решение № 713 от 04.07.1995 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 126 от 27.02.2009 г. на САС, решение № 181 от 04.06.2009 г. на Старозагорски окръжен съд). Достатъчно е липсващите качества да са в причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за пълноценно изпълнение на трудовата му функция. Без значение дали се касае за професионални или за лични качества.

След така приетите отговори на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на „А” ЕООД следното:

Обжалваното решение е необосновано. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е имал грубо отношение към други работници в дружеството (които псувал и обиждал), както и че някои работници (вкл. свидетеля Ш, който е преразпитан при новото разглеждане на спора от въззивния съд) са напуснали работата си именно мотивирани от невъзможността да продължат да работят съвместно с ищеца.

Така установените факти са квалифицирани от съда от една страна, като неизпълнение на трудови задължения на ищеца (нарушения на трудова дисциплина, а не липса на качества), а от друга е прието, че тези неизпълнения не стоят в причинна връзка с възможността за ефективно изпълнение на работата в дружеството.

Изводите са направени при погрешно прилагане на правилата на формалната логика към приетите за доказани обстоятелства по делото. Видно от длъжностната характеристика на ищеца, същият не е ръководител на работници в дружеството и няма задължения да осигури сплотеност на колектива и ефективна работа в екип.

Той е бил на длъжност „технолог” и е имал задължения да съхранява и отчита СМЦ, да следи за правилното протичане на извършваната в склад № 3 ферментация, да съблюдава технологичните изисквания по отглеждане и складиране на тютюна, да упражнява контрол върху работещите в склада, да съблюдава за спазването на чистота, съхранение, да следи за следи за състоянието на сградите в склада, да докладва на управителите.

Следователно доколкото е демонстрирал грубо отношение към работниците, отправял е към тях псувни и обиди, то работникът е демонстрирал отсъствие на лични качества (учтивост и такт, уважение към личността на другия и способност за общуване). Той обаче няма трудови задължения да бъде учтив и тактичен, да се отнася уважително и спокойно към останалите работници, така че не може да се направи извод за това, същият да е извършил дисциплинарни нарушения.

Касае се именно за липса на такива качества на личността, които са довели до влошаване на микроклимата в колектива, включително до невъзможност за ефективно изпълнение на работата (включително напускане на работници). При това положение преценката на въззивния съд, че при установените данни ищецът е извършил дисциплинарни нарушения, както и че поведението му не е попречило на ефективното изпълнение на работата, е необоснована и обжалваното решение следва да бъде касирано.

Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК).

Ищецът Д. е работил в ответното дружество от 1997 г. на длъжност технолог по трудов договор, това трудово правоотношение е прекратено със заповед от 23.05.2001 г. поради липса на качества у работника за изпълнение на длъжността, изразяващи се в грубо и провокативно отношение към подчинените му работници, довело до създаване на напрежение в колектива и с възможност за неблагоприятно влияние върху дружеството. Няма данни на работника да е била връчена длъжностна характеристика, връчена му е заповед от 10.10.2000 г., с която е назначен за материалноотговорно лице в склад № 3, със задължение да съхранява и отчита СМЦ, да следи за правилното протичане на извършваната в склада ферментация, да съблюдава технологичните изисквания по отглеждане и складиране на тютюна, да упражнява контрол върху работещите в склада, да съблюдава за спазването на чистота, съхранение, да следи за следи за състоянието на сградите в склада и да докладва на управителите за всяко настъпило събитие, имащо отношение към вменените му задължения. Видно от свидетелските показания, при работата си ищецът Д демонстрирал грубо държане към работниците – псувал ги и ги обиждал, провокирал ги към напускане на работата.

При така установените факти уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, но които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, сочат на липса на лични качества у работника, а не на извършени от него дисциплинарни нарушения. Липсата на качества води до невъзможност за ефективно изпълнение на възложената работа, тъй като личностните особености на ищеца са от такова естество, че пречат да се осъществи резултатът, за който е бил нает на работа.

Неоснователни са доводите на ищеца, че в заповедта не са посочени качествата, които му липсват. Такова изложение има, макар че то е направено не в отрицателен смисъл (т.е. с изказ, сочещ липсващите качества), а в положителен смисъл (т.е. посочени са негативните качества на личността, които работникът притежава). В заповедта се твърди, че ищецът е имал грубо и провокативно отношение към работниците, провокирало напрежение в колектива, а това е равносилно на твърдение, че на работника му липсват качествата за уважително, спокойно и толерантно отношение към работниците, което пречи на нормалния работен процес. Следователно заповедта за уволнение съдържа изложение на липсващите на работника качества и в този смисъл не страда от пороците, твърдяни от ищеца.

Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени и разноските направени пред всички инстанции в производството.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Хасковски окръжен съд от 25.01.2008 г. по гр.д. № 416/ 2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Д., ЕГН *, гр. Х., бул.”България” № 154 против „А” ЕООД, ЕИК 836003294, гр. Х., бул.”С” № 32, (предишно наименование „Д” ЕООД), искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Г. Д., извършено със заповед № 055001/ 22.05.2001 г. на производствен и на административен директори на ответното дружество, по мл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Д. Г. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „технолог” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. Чл.225 ал.1 от КТ а заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 23.05.2001 г. – 23.11.2001 г. в размер 4 782,18 лв.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на „А” ЕООД сумата 405,60 лв (четиристотин и пет лева, шестдесет стотинки) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: