Court dismisses appeal in land ownership dispute, upholding property rights established at a past moment despite administrative boundary changes.

? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 480

гр. София, 27.05. 200 9 г.

В И М Е

ТО НА Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно

заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в

състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНИ

САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Иванова .

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр.

дело № 2112/2008 година.

Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).

Образувано е по касационна жалба на адв. Г,,служебно назначен защитник на ответницата Р. Д. К. , еоргиева от АК Пловдив срещу въззивно решение №786 от 18.12.2007г по гр. д. № 394/2007г г. на Пазарджишки окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от второинстанционния съд е оставено в сила решение от 03.06.2004г и решение от 25.05.2005г по гр. д. № 124/ 2003г на Районен съд- Панагюрище , по същество е уважен предявеният срещу касаторката и други наследници на Д. Д. К. иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗС ,по отношение на ответниците е признато за установено ,че площта от 13,1 дка бивша ливада и 2,9 дка бивша нива в землището на Панагюрище ,е била собственост на наследодателя на ищците С към момента на внасянето му в ТКЗС

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване със закона и необоснованост по отношение на изградения извод , че към момента на внасяне в ТКЗС са установени местоположението и границите ,претендирани понастоящем .

Ответникът в касационното производство И. С. Ц. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Останалите легитимирани по спора страни не са заявили становище .

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Решаващият съд правилно е приел ,че между страните е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, чийто предмет е установяване правото на собственост върху земеделски имот към един минал момент и този въпрос няма отношение към формата ,в която понастоящем имотите на двамата наследодатели са нанесени в КВС,предвид постановените положителни решения на ПК Панагюрице за възстановяване на собствеността.

Отношение към предмета на доказване обаче има въпросът за местоположението и границите на подлежащата на възстановяваване земеделски земя ,по този решаващ въпрос въззивният съд е формирал положителен извод за идентификация на имота по нот. акт на покупко- продажба №46 т.І от 1945г ,титул за собственост на ищцовия наследодател и към момента на завземането му от ТКЗС .

За да остави в сила решението на Панагюрски районен съд , въззивният съд е съобразил дадените му по отменително решение №344 от 12.04.2007г на Върховния касационен съд указания . Съгласно тези указания решаващият съд е имал за задача да разгледа претенцията по същество като идентифицира имота ,бивша собственост на наследодателя на ищците , оказал се в една част възстановен на ответниците като бивша собственост на техния наследодател.

Спорният имот е индивидуализиран по неоспореното заключение на вещото лице Ц. въз основа на съществуващите на терена стари реални граници, разположението му спрямо местността и съседните имоти и предвид показанията на двама свидетели . С оглед на това решаващо обстоятелство въззивният съд е приел иска за основателен и доказан, като на свой ред е изследвал предпоставките за постановяване на съдебно решение във връзка със спорното материално право.

Самият спор в случая е бил предизвикан от неправилните технически действия на П. комисия във връзка с местоположението на имотите на страните . Въз основа на заключението по приетата техническа експертиза , при установени и съществуващи понастоящем стари реални граници и индивидуализация по съседи , решаващият съд е приел за изяснено ,че спорната площ е бивша собственост на наследодателя на ищците .

Тези изводи на въззивия съд са правилни и законосъобразни, съобразени са с указанията на Върховния касационен съд по отменителното решение и същите кореспондират в пълна степен с доказателствата по делото .

Поддържаните в касационната жалба оплаквания за липса , а и невъзможност от провеждане на изискуемото по този иск пълно доказване на идентичност при положение , към момента на завземане на имота от ТКЗС кадастрана основа и стар картен материал липсват, са неоснователни. Процесуално нарушение във връзка с допускането на доказателствени средства за установяване на спорните обстоятелства по идентификацията , както и при обсъждането им , не е допуснато. Естеството на спора за материално право по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ предпоставя изследване и определяне на такива фактически характеристики, каквито имотът е притежавал към един минал момент ,поради което индивидуализацията на спорния предмет ,самата земеделска земя , ще съответства на обстоятелствата към този минал момент. Това е така , доколкото съдът следва да признае или отрече спорното право на собственост именно към момента на внасяне на имота в ТКЗС . Законът не е ограничил установителния иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ само за тази категория имоти , чиито стари реални граници са установими по реда на чл. 18б ал.1 от ППЗСПЗЗ , съответно не препятства съдебно установяване на права към минал момент в хипотези ,при които реално възстановяване се обуславя от процедури по чл. 18бал.2 и чл. 18д от ППЗСПЗЗ .

В редица случаи, а и с оглед установяване на правния интерес от иска ,в съдебния процес неотменимо стои условието за опознаване на спорния имот с оглед реалното му състояние и местоположение, като предмет на заявление или на възстановяване в реални граници , при онези технически и правни характеристики , които решенията на поземлената комисия или действията по създаване на КВС му придават. Именно спрямо тази административна индивидуализация , която не е предмет на съдебна диспозиция по разрешения съгласно чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ спор ,нито е определяща за изхода му , защитата на касаторката оспорва като недоказана „идентичността” на имота .

Този довод на защитата е неоснователен. Средствата, чрез които при спор за материално право в гражданския процес се формира извод за идентичност между някога притежаван имот и реален имот понастоящем, са различни спрямо метода , по който специализираните органи на поземлената администрация постановяват реално възстановяване върху конкретен имот по КВС , различни са предпоставките и реда за индивидуализация, а също и последиците .

П отвърденото от въззивния съд съдебно решение отговаря на необходимото за разрешаване на спора разграничение в обсъдените по- горе две насоки – признати са права към минало време , но по отношение на реален имот ,предмет на производство по възстановяване на собствеността .

Следва да се добави, че преценката относно правата на страните към релевантния минал момент в рамките на материално-правния спор не е обусловена от решенията на комисиите по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с оглед на съдържащата се в тях индивидуализация. Дори да е последващо по време, съдебното разрешение по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е обуславящо спрямо тези административни решения. Обуславящи спрямо вещно- правния спор не могат да бъдат и онези производства ,които касаят нанасянето на имотите на терена и по които е предвидена възможност за поправка,макар и не във всички случай законът да допуска като резултат от спора за материално право имотите по влязлата в сила карта за възстановяване на собствеността да бъдат променяни . Решенията или действията на поземлените комисии могат да предизвикат спор за материално право(както е в случая) ,но не могат да препятстват неговото разрешаване по исков ред.

Въззивният съд е изложил свои мотиви защо приема иска за основателен и доказан в диспозицията на един разрешим по исков ред спор за право. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна. Правилно е приложен материалния закон и решението е обосновано . Същото следва да бъде оставено в сила .

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №786 от 18.12.2007г по гр. д. № 394/2007г г. на Пазарджишки окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: