Supreme Court allows cassation appeal regarding property ownership claim based on acquisitive prescription. Parties dispute possession duration and co-ownership status.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal filed by three plaintiffs against a lower court's dismissal of their property ownership claim. The plaintiffs argued they acquired the land through acquisitive prescription, while defendants contested this by asserting the land was leased to them and that no co-ownership existed. The court decided to admit the appeal to review whether the lower court correctly assessed the procedural regularity of the lawsuit based on the specific allegations of possession.
Legislator headnote
AI generatedчл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК; чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК; чл. 287, ал. 1 ГПК; чл. 288 ГПК: The Supreme Court may admit a cassation appeal if the lower court's decision fails to address statutory grounds for admissibility or if the claim's regularity depends on specific factual assertions regarding possession and ownership boundaries.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 30.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1966 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против решение № 5427 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 806/2015 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. положителен установителен иск за собственост по отношение на 644/860 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор в урбанизирана територия с посочени начин на трайно ползване, номер по предходен план и граници, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците за разликата над 644/860 ид.ч.
Ф. В. О. и Н. М. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Ищците са основали претендираните права на твърденията, че по договореност с наследниците на И. М. Г. са завладеели имот от около 10 800 кв.м. през 1998 г.. и след като решението за възстановяване правото на собственост № 1064Р/15.02.1999 г. на ПК-гр.Белица влязло в сила на 4.12.2007 г. последните им продали с нотариален акт от 21.07.2015 г. възстановения имот с идентификатор с площ от 10056 кв.м., но и след този момент владението продължило в границите, в които е установено на имот с площ от около 10800 кв.м. Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот с идентификатор с площ от 860 кв.м., в която е включена и частта от владения от ищците имот, която не е била предмет на прехвърлителната сделка от 2015 г. Поискали са да се признае за установено, че са собственици на 644/860 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор на основание придобивна давност. Ответниците Ф. В. О. и М. А. О. /починал в хода на делото на 22.10.2016 г. и заместен от участващата и на собствено основание съпруга Ф. В. О. и дъщеря си Н. М. Н. и внучката си С. Ю. О./, в който са оспорили иска с твърдения, че имотът е бил на родителите на М. О., които приживе разделили имотите си и процесният останал за него, като го е придобил по наследство и давност.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като от една страна ищците признават, че имотът им е бил предаден от наследниците наследниците на И. Г., което сочи, че именно последните са владели имота чрез ищците, а и показанията на ищцовите свидетели Б.Ф. и М.Д. и свидетеля на ответниците С.Д. съдържат категорични данни, че имотът е бил отдаден на ищците под наем, а от друга страна дори действията на ищците да се приемат за владелчески, по делото липсват данни за наличие на съвладение между ищците и ответниците, което да ги направи съсобственици при поддържаните в исковата молба идеални части.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, както и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Преди да разгледа посочените от касаторите основания, касационният съд констатира, че е налице е основанието за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали исковата молба е редовна /при твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта/, а съответно дали въззивното решение е процесуално допустимо.
П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5427 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Благоевград.
Указва на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :