Supreme Court dismisses appeal as lower court correctly applied law on void contract grounds without contradicting precedent.

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

София, 16.03.20 1 0 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България,

състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание

на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар

изслуша докладваното от

съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1299 /2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. N о 5314/24.08.2009 година, заявена от И. И. Д. от гр. Ш. чрез адв. И срещу въззивно Решение от 24 . 07. 2 009 година, постановено по гр. в..д.Nо 301/2009 година на Шуменския окръжен съд.

С обжалваното решение , окръжният съд е потвърдил решение N о 146 от 26.03.2009 година на Шуменския районен съд по гр.д. N о 1249/2008 година с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на И. Д. е прието за установено , че Н. И. Ч. е собственик на АПАРТАМЕНТ N о 29 ет.2 вх. 2 гр. Ш. идентификатор N о 83510.685.138.2.29, със застроена площ от 40.08 кв., заедно с прилежащото избено помещение и прилежащите общи части от сградата , а по отношение на заявения от Н. Ч. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК е прието , че И. Д. не е собственик на 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ N о 29 ет.2 вх.2 гр. Ш., с идентификатор N о 83510.685.138.29 и е отменен НА N о 81/ 2007 година на Нотариус К. М. за дарение, на основание чл. 537 ал.2 т.3 ГПК.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение с което е са уважени , заявените установителни искове-положителен и отрицателен по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. и с чл. 537 ал.2 ГПК, , е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, незаконосъобразнои поради несъобразяването на въззивното решение със събраните по делото доказателства, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Навеждат се доводите за материално-правна и процесуална незаконосъобразност на изводите за липса на осъществени увреждащи действия кредитора С. И. Р. , за наличие на привидност на договора, липса на съгласие и увреждане на добрите нрави, като се поддържа тезата , че процесният договор за заем е сключен е момент , в който има неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, затова вписаната договорна ипотека цели увреждане на кредитора С. Р.

С изложение по делото допустимостта на касационното обжалване първоначално се поддържа , защото „ с решението си въззивния съд се е произнесъл по казус, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/ т.1 , разрешаван е противоречиво от съдилищата / т.2 / и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото./ т.3./, а допълнително е уточнено , че материално- правния въпрос е за прилагане института за нищожност на договора с оглед липсата на съгласие, противоречие с добрите нрави и привидността на сделката , които дела и не се решават еднакво , има противоречива практика , обективирана с Решение N о 724/ 17.11.2008 година на ВКС по т.д. N о 405/2008 година, Решение N о 462/ 15.05.2009 година на ВКС по гр.д. N о 692/2008 година на I отд.. Поддържа се , че посочения въпрос се разрешава противоречиво съдилищата , цитирайки Решение N о 38/ 27.04.2009 година на ОС Разград по гр.д. N о 64/2009 година и обжалваното въззивно Решение от 24.07.2009 година по гр.д. N о 301/2009 година на Шуменския ОС .

В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – Н. Ч. , с която се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване , като се възразява, че не е посочено точно и мотивирано изложение , не са посочени материално-правните или процесуални въпроси , няма основания покриващи критерия за селекция за допустимост. Излага се и становище и по съществото на основателността на касационната жалба.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :

След преценка на данните по делото за характера на заявения иск – положителен установителен иск за собственост на имот с данъчна оценка 9 847.50 лв. и отрицателен установителен иск по отношение на 4/6 ид. части от същия недвижим имот , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че касационната жалба е подадена в срок , приема същата за процесуално допустима .

По заявените при условията на обективно съединяване от Н. И. Ч. срещу И. И. Д. искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК, поддържайки, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2007 година рег. N о 4402 , влязло в законна сила на 25.07.2007 година, вписано в Агенцията по вписванията под N о 5018/ 03.08.2007 година е собственик на апартамент 29 гр. Ш. по отношение на който недвижим имот ответницата И предявява претенции да е собственик на 4/6 идеални части от същия имот, съгласно НА N о 81/ 02.10.2007 година на Нотариус К. М. , като дарение от С. И. Р. . Разпоредителната сделка е извършена , след като С. И. Р. и съпругата му К. С. по съдебен ред са развалили , сключения на 29.03.2003 година с НА N о 19/2003 година договор за прехвърляне собствеността на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане на П. М.

Н. Ч. , в качеството си на заемател и ипотекарен кредитор ,по сключения на 10.07.2006 година с П. М. договор за заем , обективиран в НА за доброволна ипотека N о 97/ 2006 година за сумата 8000 евро, със същата дата, е провела изпълнение срещу П. М. по изп. дело N о 144/2007 година, приключило с Постановление за възлагане от 16.07.2007 година.

За да уважи както положителния установителен иск на Н. Ч. , че е собственик на процесния апартамент по силата на посоченото възлагателно постановление на съдебния изпълнител , както и отрицателния установителен иск, че И. Д. не е собственик на дарените и 4/6 идеални части, съдът е зачел вещно правния ефект на възлагането с Постановление на съдия изпълнителя по изп. дело N о 144/2007 година, приемайки , че вписването на исковата молба по иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД от 23.10.2006 година , не може да противопостави правата по разваления договор ,тъй като следва да се зачете като приоритетен ефекта на вписване на договорната ипотека п o НА N о 97/2006 година от 10.07.2006 година .

След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване с оглед на цитираните и представени по делото съдебни решение, като взе предвид трайно установената съдебна практика по дела при сходни хипотези, настоящият състав на ВКС счита , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.

Липсата на конкретно посочен материално- правен въпрос в рамката на общо формулираният въпрос : за прилагане института за нищожност на договора с оглед липсата на съгласие, противоречие с добрите нрави и привидността на сделката , както и цитирана задължителна съдебна практика, с оглед на разясненията дадени с т. 2 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, изключват приложното поле на чл. 280м ал.1 т.1 ГПК.

Доколкото , макар и общо формулиран , материално-правния въпрос е в предметната рамка на спора по заявения положителен устсновтелен иск, и произнасянето по релевираното възражение за нищожност е обусловил решаващите мотиви на съда, при извършената конкретна преценка , настоящият състав намира , че не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.

С Решение N о 724/ 17.11.2008 година на ВКС по т.д. N о 405/2008 година , решаващият съд е разгледал хипотеза за нищожност на договор за продажба и всяка съпоставка на изводите за липсата на нищожност на договора за заем е неотносима. Не може да бъде констатирано противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос и с останалите цитирани решения, тъй като липсва съпоставимост на правно-релевантните факти.

С Решение N о 462/ 15.05.2009 година на ВКС по гр.д. N о 692/2008 година на I отд./ предмет на спора е разкриване на абсолютна симулация на предварителен договор и отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, а с Решение N о 38/ 27.04.2009 година на ОС Разград по гр.д. N о 64/2009 година е налице произнасяне по чл. 9 ЗЗД и чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, касаещо нищожност са договор , накърняващ добрите нрави поради невписана в договора за покупко-продажба клауза за ползване на имота.

Не може да се приеме , че е налице противоречиво разрешаване на конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от съдилищата , по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, когато цитираната съдебна практика сочи , че се касае коренно различни правопораждащи факти и правни изводи по приложимостта на различни правни норми.

За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационнно обжалване касационна жалба вх. N о 5314/24.08.2009 година, заявена от И. И. Д. от гр. Ш. чрез адв. И срещу въззивно Решение от 24 . 07. 2 009 година, постановено по гр. в..д.Nо 301/2009 година на Шуменския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :