Supreme Court dismisses appeal for failure to specify material legal issue under Civil Procedure Code Article 280.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 447

гр. София, 13.07.2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска

колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март пре з две

хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия

Василева т. дело № 978 по описа за 2009г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. „Б”, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение № 167/25.06.2009г. по гр. д. № 3/2009г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 877/12.11.2007г. по гр. д. № 1912/2008г. на Районен съд Сливен, предявените от ЗПАД „Б”, гр. С. против П. М. Г. от с. С., община Т. искове за заплащане на сумата 9 644,55 лв. - половината от заплатеното обезщетение по застраховка „К” за щети, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2004г. в с. С., община Т., на сумата 3 792,14 лв. - мораторна лихва върху главницата от 08.09.2004г. до 26.04.2007г. и законната лихва върху главницата от 26.04.2007г. до окончателното плащане на задължението, са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 875 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основани e то по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен вещноправен въпрос, свързан с основателността на иска и превратното тълкуване на закона, в противоречие с практиката на ВКС – решение № 932 от 16.08.1975г. по н. дело № 845/1975г.

Ответникът П. М. Г. от с. С., община Т. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на решението и релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване – касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, а решението, на което се позовава, не е идентично с конкретния казус. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е приел, че на 26.03.2004г. между ЗПАД „Б” и „С” АД, гр. К. е сключена застрахователна полица за застраховане по всички рискове на лек автомобил „С” модел „С” с рег. № С* На 20.04.2004г. по пътя между гр. К. и гр. С. настъпило ПТП между застрахования лек автомобил, управляван от Н. Ж. , и каруца с кон, управлявана от П.

М. Г., вследствие на което са причинени имуществени вреди на лекия автомобил. Решаващият съдебен състав е констатирал, че образуваното срещу водача на МПС наказателно производство е прекратено и делото е изпратено на началника на сектор КАТ – ПП при РДВР Сливен за налагане на административно наказание, а по отношение на водача на ППС е съставен акт за установяване на административно нарушение № 172/23.08.2004г.

и наказателно постановление № 172/07.09.2004г. за налагане на глоба. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания и заключенията на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е установил, че ответникът е излязъл с каруцата от черен път от ляво на главния път, пресякъл е платното за движение, по което лекият автомобил се е движел със скорост около 113 км/ч при ограничение 90 км/ч, опасната зона на движение на автомобила е била 85 м, а разстоянието, на което лекият автомобил е отстоял от мястото на ПТП е било около 112 м.

Решаващият съдебен състав е възприел заключенията на съдебно-техническата експертиза относно закъснението на реакцията на водача на автомобила, предприемането на неправилна маневра при движение, с която не е успял да избегне удара, и възможността да спре на 8 метра преди мястото на ПТП без напускане на пътното платно за движение, ако автомобилът се движеше с максимално разрешената скорост от 90 км/ч.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдяното в исковата молба противоправно поведение на ответника – водач на ППС с животинска тяга, а именно не е доказал, че П. Г. не е изпълнил задължението си непрекъснато да направлява коня, не е представил доказателства, сочещи на действия от страна на ответника, изразяващи се в изоставяне на коня, в моментна загуба на контрол над неговите действия. Съдът е констатирал, че са налице данни за навлизане на пътното платно на управляваното от ответника ППС, но не и че това е станало след загубване на контрол над управлението на коня.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Касаторът не е формулирал релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС, като най-общо е посочил, че въпросът е свързан с основателността на предявения иск и тълкуването на закона. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложението и касационната жалба.

Вероятно касаторът е имал предвид материалноправният въпрос дали ответникът като водач на ППС, излизащ от черен път и навлизащ на път с настилка е трябвало да даде предимство на движещите се по него превозни средства. Този въпрос е решен въз основа на събраните по делото доказателства и изводите, до които е достигнал въззивният съд са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата с оглед твърденията в исковата молба.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата 100 лв. – разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167/25.06.2009г. по гр. д. № 3/2009г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА З. „Б”, гр. С., пл. „П” № 5 да заплати на П. М. Г. от с. С., община Т. на основание чл. 78 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/ – разноски за касационното производство

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.