Legislator Case Law & Legislation
VKS-8ECE5282DFE2E77FC2258482002DFF99 AI generated

Supreme Court dismisses appeal on bank loan acceleration clause validity and debt assumption authority issues.

Case Number VKS-8ECE5282DFE2E77FC2258482002DFF99
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by three defendants against the Sofia Appeal Court's judgment. The defendants argued that the bank's right to accelerate the loan was invalid due to lack of specific outstanding balance details and that their authority to assume the debt was improperly exercised. The court ruled that the law does not require a specific outstanding balance for acceleration and that the defendants' power of attorney was explicit, rendering the cassation questions irrelevant to the case outcome.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280 para. 1 lit. 3 of the Civil Procedure Code; Art. 102 of the Civil Code; Art. 42 para. 2 in conjunction with Art. 37 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court may not add statutory requirements for loan acceleration or debt assumption authority not present in the law, and explicit powers of attorney suffice for debt assumption.

Keywords

AI generated
loan acceleration clause debt assumption validity power of attorney scope consumer protection law cassation procedure banking contract outstanding balance requirement

Cited Legislation

AI generated
Art. 280 para. 1 lit. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 102 of the Civil Code
Art. 42 para. 2 in conjunction with Art. 37 of the Civil Procedure Code
Art. 143 of the Consumer Protection Act
Art. 60 para. 2 of the Consumer Protection Act
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 457

София, 27.09.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 137 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Г., Й. Т. Г. и Т. С. Г. срещу Решение № 2284 от 01.09.2018 год. по т.д.№ 590/2018 год. на Софийски апелативен съд.

Отговор по чл.287 ал.1 ГПК не е представен.

Въззивното решение е постановено по жалбите на Д. Г. и „Банка ДСК”ЕАД срещу Решение № 5636 от 31.07.2017 год. по гр.д.№ 7653/2015 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от „Банка ДСК”АД срещу Д. Г., Й. Г. и Т. Г. субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.430 ТЗ и чл.92 ал.1 ЗЗД

Предмет на осъдителните искове е задължение, произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит за сумата 200000 лв., сключен на 28.11.2007 год. между “Банка ДСК”ЕАД и третото неучастващо лице К. С..

Твърдението на ищеца е, че ответниците Д., Й. и Т. Г. са заместили в дълг по реда и на основание чл.102 ЗЗД първоначалния длъжник С., поради което съдебно предявената претенция за солидарното осъждане на тримата ответници е за: 1./ сумата 242400 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва; 2./ сумата 48732.59 лв. - договорна лихва за периода 09.12.2013 - 15.10.2014 год.; 3./ сумата 6015.35 лв. - неустойка за забава за периода 18.01.2014 - 15.10.2014 год.; 4./ сумата 969.60 лв. – такси по кредита. Няма спор, че сумата по кредита е била усвоена от първоначалния длъжник. През 2014 год. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на погасителни вноски.

Последователно подържаната теза на ответниците-касатори е, че исковете на „Банка ДСК”ЕАД срещу тях са неоснователни. Ответниците Й. и Т. Г. са подържали тезата, че заместването в дълг е недействително, поради това че не са били надлежно представлявани при сключване на споразумението по чл.102 ал.1 предл.1 ЗЗД. И тримата ответници са подържали евентуалното възражение, че заместването в дълг има действие само за разликата между 210068.32 лв. и 210000 лв.; позовали са се на недействителност на договорни клаузи, поради наличието на предпоставки по чл.146 вр. чл.143 ЗЗП; не са приети Общите условия досежно промяната на срокове, лихви и разноски; не е налице надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем; вземането на ищеца е погасено по давност.

Първоинстанционният съд е ангажирал отговорността на ответницата Д. Г. за плащане на сумите: 195827.39 лв. главница; 38779.59 лв. възнаградителна лихва; 35.37 лв. наказателна лихва и 969.60 лв. такси. Отхвърлил е исковете срещу Д. Г. в останалата им част и срещу Й. и Т. Г. – изцяло. Мотивирал се е това, че при сключването на споразумението за заместване в дълг тези ответници са били ненадлежно представлявани съгласно чл.42 ал.2 вр. чл.37 ЗЗД вр.чл.430 ал.3 ТЗ и потвърждаването на извършени без представителна власт действия е останало недоказано. Счел е за изцяло неоснователно възражението за изтекла погасителна давност и частично основателно позоваването на нищожност на договорни клаузи, поради неравнопоставеност по смисъла на чл.143 ЗЗП. Предсрочната изискуемост на задължението спрямо Д. Г. е настъпило с връчването на преписа от исковата молба; изложил е мотиви защо приема размер на задълженията, съобразно посочения по-горе.

Въззивното производство е било образувано по жалбите на „Банка ДСК”ЕАД в частта с която исковете са били отхвърлени спрямо Й. и Т. Г. и от Д. Г. – в частта с която исковете спрямо нея са били уважени. В частта с която исковете срещу нея са били отхвърлени над посочените размери, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

За да отмени първоинстанционното решение и уважи исковете за ангажиране солидарната отговорност на Й. и Т. Г. за плащане на сумите: 195827.39 лв. главница; 38779.59 лв. възнаградителна лихва; 35.37 лв. наказателна лихва и 969.60 лв. такси, съставът на САС е прил, че те са били надлежно представлявани при сключването на споразумението по чл.102 ал.1 ЗЗД, предвид приложеното по делото пълномощно с нот.заверка на подписите им, чиято автентичност не е била оспорена.

Счел е за неоснователна жалбата на Д. Г., като е изложил съображения, че солидарната и отговорност произтича от това, че Й. и Т. Г. са заместили в дълг К. С., а по силата на споразумението, Д. Г. е встъпила в тяхното задължение. От текста на същото споразумение следва изводът, че заместването/встъпването е в размер на задължението, посочено в него и твърдението, че е налице частично встъпване за сумата 68 лв.

е несъстоятелно. Клаузата на т.20.2 от Общите условия възпроизвежда правото на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ, поради което не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Счел е за неоснователни и доводите за приложимост на изискването на т.18 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК спрямо осъдителните искове, поради което исковата молба може да изпълни функцията на изявление по чл.60 ал.2 ЗКИ.

Освен това, изявлението на банката е било връчено лично на Д. Г. преди предявяването на иска, а именно – на 14.08.2014 год. За неоснователни и счел и позоваването на чл.432 ал.2 ТЗ, както и за несвоевременно оспорването на подписа на първоначалния длъжник в договора за кредит.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Формулираните въпроси за които се твърди приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са следните: „1./ Валидни ли са предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и извън хипотезата на предявен иск по чл. 422 от ГПК?; 2./ При заявено от страната оспорване на съдържанието на частен диспозитивен документ, следва ли съдът да приеме, че то касае автентичността на документа и да предприеме следващите се от закона действия по разпределение на доказателствената тежест?; 3./ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”.

За първия въпрос се твърди противоречие с т.18 на ТР № 4/2013 год. и Решение № 135 от 21.09.2017 год. по т.д.№ 565/2016 год. на І т.о. на ВКС. За втория – противоречие с Решение № 90 от 27.06.2014 год. по гр.д.№ 3433/2013 год на ІІ г.о. на ВКС. За третия – противоречие с ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК, Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д.№ 1106/2010 год. на II т.о. и Решение № 226 от 12.07.2011 год. по гр.д.№ 921/2010 год. на IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.

Както бе посочено по-горе, съдилищата са се произнесли по предявен осъдителен иск. Произнасянето с т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК обхваща хипотезата на действия, предхождащи заявлението в заповедното производство, доколкото заповедта за изпълнение създава изпълнителен титул за вземането. Произнасянето с т.18 не може да се тълкува разширително в смисъл, че то обхваща всички хипотези на настъпването/обявяването на кредит за предсрочно изискуем.

Поради това, дори да е неправилно становището, че предсрочната изискуемост на кредита не е била настъпила към датата на депозирането на исковата молба по осъдителния иск, това не съставлява противоречие с т.18 на ТР № 4/2013 год. С решението по т.д.№ 565/2016 год. на І т.о. на ВКС правният въпрос за предсрочната изискуемост е разгледан в аспекта на договор за поръчителство.

Дори да се приеме, обаче, че той обхваща аспекта и на осъдителните искове за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем, то противоречие със становището на САС действително е налице, но не е налице втората кумулативна предпоставка за допускане на касационен контрол – този въпрос да е обуславящ изхода на спора.

Това е така, поради обстоятелството, че САС е обосновал извода си и на това, че уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост предхожда предявяването на иска. Същото касае и втория от посочените въпроси. Не разпределението на доказателствената тежест при оспорването на документа (първоначалния договор за кредит) е обусловило извода на САС, а това, че оспорването е било преклудирано.

Третият от въпросите няма характеристиката на правен такъв, а по естеството си съставлява твърдение за допуснати от САС нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, което дори да би било така, би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол.

Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с произнасянето по следните въпроси: „1./ Нищожна ли е клауза в договор за банков кредит, съгласно която в случай на забава от страна на длъжника, целият дълг става предсрочно изискуем без в клаузата да е конкретизиран размерът на непогасената част от главницата и/или лихвата?; 2./ Като се има предвид разпоредбата на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, която предвижда възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, необходимо ли е кредиторът, за да упражни своето право, в договора за кредит освен дните на забавата, да се посочи и конкретен непогасен размер на вземането?; 3./ Ще бъде ли неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от Закона за защита на потребителите клауза от договор за банков кредит поради това, че не е посочен размер на непогасената част, а само дни забава, и как се определя несъщественото изпълнение на задълженията по договор за банков кредит?; 4./ Необходимо ли е изрично пълномощно за сключване на договор за заместване в дълг по договор за банков кредит?; 5./ Разполага ли с представителна власт упълномощеното лице да сключи договор за заместване в дълг по договор за банков кредит, ако описаната в пълномощното дата на договора за банков кредит е различна от тази, на която действително е бил сключен този договор?

Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по нито един от посочените въпроси произтича от следното:

Първите три посочени въпроса се свеждат до един – предпоставка ли е размерът на непогасената част от кредита (главница и лихви) за обвяването му за предсрочно изискуеми или не? В случай, че отговорът е положителен, то би следвало този размер да бъде посочен в договора, в противен случай клаузата би била недействителна или в обявлението по чл.60 ал.2 ЗКИ. Редът, предвиден в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предвижда възможност за ВКС, чрез мотивите на решението си да допринесе за точното прилагане на закона, но не и да го дописва. След като законът не въвежда ограничение за банката-кредитора при какъв размер на непогасения остатък на задължението (главница и лихви) може да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, това не може да стори и ВКС по реда на касационния контрол.

Четвъртият въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на спора по делото, доколкото представеното по делото пълномощно на Д. Г. е изрично. Оправомощаването и от Й. и Т. Г. е да: „Сключи и подпише от наше име договори за заместване в дълг на З. И. Чонтовска по договор.... и К. Петрова С. по договор за ипотечен кредит № 14875119/23.11.2007 г. с кредитор „Банка ДСК”ЕАД-София и сключените въз основа на него анекси”. Т.е. при наличието на изрична клауза в пълномощното, въпросът е хипотетичен. Същото касае и датата на договора. Пред инстанциите по същество е било безспорно, че вземането произтича именно от договор за ипотечен кредит № 14875119 от м.ХІ.2007 год. Вярно е, че върху договора е била поставена ръкописно датата 28, а не 23, но доводи за съществуването на друг договор не са били навеждани. Въпросът за обема на представителната власт на Д. Г. спрямо Й. и Т. Г., произтичаща от това пълномощно и спрямо задължението, произтичащо именно от договор за ипотечен кредит № 14875119 от м.ХІ.2007 год. касае конкретни факти и дати по това дело и не би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2284 от 01.09.2018 год. по т.д.№ 590/2018 год. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.