Supreme Court dismisses appeal for improper procedural questions regarding VAT invoices and service acceptance.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria refused to admit the cassation appeal against the appellate court's decision. The appellant raised three procedural questions regarding the finality of service acceptance protocols and the timing of VAT credit claims, while the respondent argued these were irrelevant. The court rejected the appeal because the questions were either too general, lacked connection to the lower court's reasoning, or concerned the factual correctness of the contested act rather than legal errors.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1 GPC; Art. 288 GPC: Cassation appeals must address specific legal errors; questions regarding factual correctness or being too general do not justify admission.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60038/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11569/21.12.2015 г., подадена от адв. Д. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], [община], област В./правоприемник на [фирма] – [населено място]/, против въззивно решение №113/13.11.2015 г. по гр.д.№256/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение №9/04.8.2015 г. по т.д.№48/2013 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о. в частта, с която са уважени исковете на [фирма] – [населено място], с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.266, чл.264, ал.2 ЗЗД, чл.85 ЗЗД, чл.265, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.
Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК, като е допълнил, че относно направените от ответника по исковата молба възражения за прихващане е налице обсъждането им от първата инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.При кои случаи се приема, че подписаните и двустранно приети протоколи за извършени СМР се считат за окончателни, ако това е договорено предварително между страните и не е направено своевременно възражение до плащането на сумите по издадените фактури ?, 2. Има ли безспорно приемане на СМР от страна на ищеца, за които СМР са издадени надлежни счетоводни фактури от ответника, на база измервания, които фактури са заплатени от ищеца, осчетоводени в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за покупко-продажба по ДДС в ищцовото дружество, и са послужили като основание за ползване на данъчен кредит по същите ?, и 3. В кой момент от съдебното производство се прави искане за прихващане на суми ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване. Претендират се разноски.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос, а именно „При кои случаи се приема, че подписаните и двустранно приети протоколи за извършени СМР се считат за окончателни, ако това е договорено предварително между страните и не е направено своевременно възражение до плащането на сумите по издадените фактури ?, е поставен бланкетно, като не сочи във връзка с кои правни изводи на апелативния съд се поставя.
Вторият от поставените въпроси, а именно „Има ли безспорно приемане на СМР от страна на ищеца, за които СМР са издадени надлежни счетоводни фактури от ответника, на база измервания, които фактури са заплатени от ищеца, осчетоводени в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за покупко-продажба по ДДС в ищцовото дружество, и са послужили като основание за ползване на данъчен кредит по същите ?“, е фактически и касае правилността на обжалвания съдебен акт.
Третият от въпросите, а именно „В кой момент от съдебното производство се прави искане за прихващане на суми ?“ също е бланкетен.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №113/13.11.2015 г. по търг.д.№256/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: