Supreme Court dismisses partial cassation appeal regarding res judicata limits in related partnership disputes.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 719/30.12.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3789 по описа за 2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалва се решение № 35/ 12.03.2014 г. по гр. д. № 34/ 2014 г. в частта, с която Варненски апелативен съд потвърждава решение № 65/ 23.10.2013 г. на Разградски окръжен съд за прекратяване на производството по исковете на Д. И. Д. под фирма [фирма], срещу Х. С. Х. и И. Й. Х. за сумите 38 000. 00 лв. и 20 234. 65 лв.

Производството е с този предмет сред предходно определение, с което настоящия състав частично връща касационната жалба.

Въззивното решение в тази част се обжалва от Т. А. Д., наследницата на починалия в хода на касационното производство Д. И. Д.. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:

1. Какви са обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение?

2. Следва ли да се приеме, че е налице формирана сила на пресъдено нещо между страни в процеса, които не са участвали при разглеждането на предходното дело, по което е постановено решението?

3. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение?

Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът извежда с твърденията, че въззивното решение в тази своя част е в противоречие с две решения по чл. 290 ГПК (№ 378/ 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО и № 212/ 30.06.2011 г. по гр. д. № 190/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро ГО). По същество намира, че решението в тази своя част е в противоречие с чл. 299, ал. 1 ГПК.

Ответниците по касация Х. С. Х. и И. Й. Х. не намират, че поставените въпроси имат отношение към обжалваната част от въззивното решение. По същество го намират правилно.

Чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда, че при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в част, която има характеристика на определение за прекратяване на производството по едната група пасивно субективно съединени искове. Следователно частната жалба е в приложното поле на цитираната разпоредба. Тя е с допустим предмет и по причина, че решението по тази група искове би подлежало на касационно обжалване като такова по гражданско дело с цена на всеки иск над 5 000 лв. С това е спазено изискването и на чл. 274, ал. 4 ГПК. Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна – правоприемникът на ищеца, на когото единствено принадлежи интересът от обжалване на въззивното решение в тази негова част. Подадена е в 1-месечния по-дълъг срок от установения в чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК, определен от въззивния съд. Чл. 62, ал. 3 ГПК задължава настоящият състав да не я третира като просрочена. Редовна е и е допустима, но няма основание за допускане на въззивното решение в тази негова част до касационен контрол.

Сумите 38 000 лв. и 20 234. 65 лв. първоначалният касатор (ищец в производството) претендира от двамата ответници като разходи, направени при експлоатацията на една бензиностанция. С влязло в сила решение на първоначалния касатор е пресъдена сума като право на дял от печалбата от експлоатацията на същата бензиностанция след прекратяване на договори за гражданско дружество. При събрани доказателства, а и такива са твърденията на касатора, че разходите са направени по време на срока на действие на договорите за гражданско дружество, въззивният съд е прекратил производството по тези искове, като е приел да е налице пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК – непререшаемост на спора, разрешен с влязло в сила решение. Съобразил е, че съдебно установеното вземане при квалификацията на чл. 359 ЗЗД съответства на законовото задължение на всеки от съдружниците да участва както в печалбите, така и в загубите от съвместната дейност и че този разход е съобразен при определяне на неговото съдържание по предходното дело. Съобразил е и това, че по приключилото дело (делбено) участие са взели същите страни, като иска по чл. 359 ЗЗД е разгледан като претенция по сметки между тримата съделители, идентични със страните по настоящото дело и е уважен само срещу ответника по касация.

Следователно първите два въпроса, поставени от касатора, обуславят въззивното решение в обжалваната част с характеристика на определение, с което се потвърждава определение за частично прекратяване на производството. Те са решени в съответствие с константната практика на ВКС за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, включително с приложените от касатора. Третият поставен от него процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение в обжалваната част, тъй като изводите за обективен и субективен идентитет въззивният съд е направил според диспозитива на влязлото в сила решение по делбеното дело. По първите два въпроса липсва общото основание за допускане на касационния контрол, а по третия – допълнителното на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 35/ 12.03.2014 г. по гр. д. № 34/ 2014 г. в частта, с която Варненски апелативен съд потвърждава решение № 65/ 23.10.2013 г. на Разградски окръжен съд за прекратяване на производството по исковете на Д. И. Д. под фирма [фирма], срещу Х. С. Х. и И. Й. Х. за сумите 38 000. 00 лв. и 20 234. 65 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.