Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, finding no material issue for review.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against the second-instance court's decision to reject the ownership claim. The appellant argued that the court failed to address a specific legal question regarding good faith possession and did not properly examine the evidence. The court ruled that the raised issue was irrelevant to the decisive findings on ownership and that the appellant failed to demonstrate why this question was necessary for the correct application of the law.
Legislator headnote
AI generatedArticle 280, paragraph 1, item 3 of the Civil Procedure Code; Article 288 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal based on Article 280, paragraph 1, item 3 of the Civil Procedure Code is inadmissible unless the appellant substantiates the necessity of the review by showing the question is essential for the correct application of the law.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
гр. д. № 1032/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 219
София, 14.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание седемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1032/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 24.10.2014 г. по гр. д. № 491/2014 г. на Врачански окръжен съд. С него е потвърдено решение от 20.03.2014 г. по гр. д. № 102/2013 г., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу В. П., Н. М. и Д. М. установителен иск за собственост на двуетажна жилищна сграда , построена в УПИ V-932 в кв. 57 по плана на [населено място] , с площ от 1040 кв. м., както и обективно съединения иск за ревандикация на същия имот. Поддържат се доводи за необоснованост на правните изводи и необсъждане на събраните гласни доказателства. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди, че същественият разрешен от съда въпрос е за това че :”добросъвестността между майка и син не може да се предполага при направено твърдение за придобиване на недвижим имот по давност при наличието на направена преди това проверка от собственика на имота при което е изявена воля от владеещия да го закупи; както и по въпроса може ли да се приеме, че владението е добросъвестно и несмущавано, при наличието на проверка, което се подкрепя от писмени и гласни доказателства.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли иска районният съд е приел, че ответницата В. П. е владяла имота от 1990 г. заедно със съпруга й, а след неговата смъртта е владяла имота за себе си и на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е придобила правото на собственост върху него. През 2012 г. се е позовала на придобивния способ давностно владение и снабдила с нот. акт за собственост, съставен на основание чл. 587, ал. 2 ГПК през 2012 г.
Приел е за установено, че този имот е бил отчуждени през 1978 г. със заповед на Председателя на ИК на Г. и е станал собственост на праводателя на ищеца. През 1979 г. е бил съставен акт за държавна собственост за имота, а през 1999 г. е съставен констативен нот. акт за собственост на имота в полза на [фирма], в който като основание за придобиване е посочено отчуждаване на основание чл. 264 ППЗТСУ.
Въззивният съд е констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения установителен иск за собственост, но след като е приел, че той се съдържа в иска по чл. 108 ЗС е изложил съображения за това дали ищецът се легитимира като собственик на имота.
След като е направил анализ на фактите и обстоятелствата, които се установяват от събраните доказателства на основание чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, е намерил за недоказани твърденията на ищеца, направени в обстоятелствената част на исковата молба, че имотът е бил предоставен на съпруга на ответницата В. П. – Д. П. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] [населено място]. Приел е, че от представените писмени доказателства се установява, че имотът е бил отчужден със заповед № 87 от 23.01.1976 г. за дом на оператора за магистрален газопровод СССР-НРБ. Съставен е акт за държавна собственост № 110 от 20.09.1979 г. за част от имот пл. № 932 с площ от 557 кв. м. и за част от имот 933 с площ от 223 кв. м., като е отразено, че тези имоти са предоставени за стопанисване и управление на „Дом на оператора на ГРС” [населено място].
Съдът е приел, че не се установява каква е връзката между „Дом на оператора на ГРС” [населено място] и ищеца.
Представените писмени доказателства не установяват имотът да е предоставен или включен в капитала на ищеца или на праводателя му [фирма], да е преминал в собственост на създадения по-късно „Б.” Холдинг, а през 2006 в частта от имуществото на холдинга, внесена като капитал за учредяване на [фирма]. Въз основа на това е направил извод, че ищецът не установява да е собственик на имота, предмет на иска. Принадлежността на правото на собственост е единият от елементите на фактическия състав на ревандикационния иск, който ищецът следва да докаже. При недоказването му е намерил за законосъобразен направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на иска.
Формулираният в изложението въпрос не е относим към решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и не удовлетворява общото основание за допускане до касация. В изложението не е мотивирано с какво поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Само по себе си позоваването на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос. Следва да изложи доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел да бъде преодоляна неправилно застъпената в обжалваното решение правна теза.
Съобразно това настоящият състав намира, че не е налице общо основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2014 г. по гр. д. № 491/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: