Supreme Court dismisses cassation appeal against robbery sentence, upholding proportionality and public danger assessment.

Р Е Ш Е Н И Е №90

гр. София, 18 април 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 262/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия Методи Н. М. и жалба от служебния му защитник против решение № 522 от 15.12.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1159/2016г. Последното се оспорва от подсъдимия с доводи за допуснати процесуални нарушения. За такива се сочат неоснователният отказ делото да бъде разгледано по реда на чл. 369а от НПК и обстоятелството, че други две лица, съучастници в извършеното престъпление, имат качество на свидетели вместо на съподсъдими. Искането е за отмяна на постановените от долните инстанции съдебни актове и връщане на производството в досъдебната му фаза.

С жалбата на защитата се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното на М. наказание се обосновава с несъразмерността му с обществената опасност на извършеното деяние и дееца, както и с възможността целите по чл. 36 от НК да бъдат постигнати и без изолирането на подсъдимия от обществото за толкова дълъг период от време.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационните жалби се поддържат от подсъдимия и защитата по изложените в тях съображения, и с алтернативно искане за връщане на делото за ново разследване или за намаляване на наказанието.

Гражданският ищец и частен обвинител Е. Д. Г. не се явява и не се представлява. От същия не е постъпило възражение срещу подадените касационни жалби.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите при липса на заявените нарушения на процесуалния закон и справедливост на наложеното на М. М. наказание.

Върховният касационен съд, като извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 18 от 01.07.2016 г. по н.о.х.д. № 501/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд подсъдимият М. Н. М. е признат за виновен в това, че на 11.02.2016 г. около 18.20 часа в [населено място], Софийска област, на [улица], пред жилищна кооперация с № 77, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 646,00 лева (шестотин четиридесет и шест лева), от владението на Е. Д. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила — издърпал чантата от ръката на Е. Г., и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, търпимо на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор при строг режим.

Със същата присъда подсъдимият М. е осъден да заплати на Е. Д. Г. сумата от 589.50 лв. (петстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи обезщетение за имуществените вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2016 г. до окончателното й заплащане, като предявения граждански иск за разликата до 646.00 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева) е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил задържан с мярка по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 12.02.2016 година.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски в размер на 43.70 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет стотинки), платими по сметка на ОДМВР София и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил последните в тежест на подсъдимия.

Присъдата е проверена по въззивен ред по жалба на М. М. с идентични със сега развитите доводи за явна несправедливост на наказанието поради прекомерност на определения срок лишаване от свобода. С обжалваното решение № 522 от 15.12.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1159/2016 г., първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационните жалби за допустими, доколкото са депозирани в законния срок, от лица, имащи право на жалба и срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение.

Разгледани по същество са неоснователни.

От заявените с жалбата на подсъдимия процесуални нарушения, ограничили правата му в процеса, на първо място се сочи отказът на първостепенния съд да разгледа делото по реда на чл. 369а от НПК. Цитираната разпоредба, отменена с ДВ, бр. 32 от 2010 г., е ограничавала провеждането на съкратено съдебно следствие в случаите на умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние.

Същата освен, че е била отменена към момента на извършване на деянието от М., е и неотносима към повдигнатото му обвинение за грабеж при условията на опасен рецидив. Производството пред окръжния съд е протекло именно по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като осъдителната присъда на Софийския окръжен съд е постановена след признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.

Разглеждането на делото по посочената диференцирана процедура изключва последващо оспорване на фактите, за които М. е направил признание. Извън нея, в рамките на редовния триинстанционен контрол, установяването на нова фактическа обстановка за първи път от касационната инстанция, също е недопустимо, освен в предвидените от закона случаи, какъвто е процесуалният ред по чл. 354, ал. 5 във вр.

с чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК. При това, последният касае различно процесуално развитие на наказателното производство от настоящото. В рамките на сегашната касационна проверка развитите на плоскостта на процесуалните нарушения доводи за неустановени в хода на разследването съучастници в извършеното престъпление, не могат да получат отговор и поради това, че наказателно-процесуалните норми не предвиждат възможност преценката за привличането на едно или друго лице в качеството му на обвиняем да бъде ревизирана от съдилищата.

Посоченото действие съгл. чл. 127, ал. 1, т. 3 от Конституцията на Република България е изцяло от компетентността на прокуратурата, поради което вмешателството в това правомощие е недопустимо. Направеното с жалбата на М.М. искане делото да бъде върнато в досъдебната му фаза за ново разследване също не може да бъде удовлетворено, тъй като е извън очертаните с разпоредбата на чл. 354 от НПК правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение.

Несъстоятелен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на М. предвижда в санкционните си рамки лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Първоначално наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от седем години е определено по-близо към предвидения законов минимум след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Процесуалният ред за разглеждане на производството е предопределил задължителната редукция на наказанието с една трета при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Направените от предходните инстанции изводи относно високата обществена опасност на деянието и дееца се споделят напълно, поради което не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Извършеният от подсъдимия грабеж при условията на опасен рецидив, съставлява тежко умишлено престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност. Оценката на съдилищата за завишената обществена опасност на М. не е произволна, доколкото почива на внимателен анализ на предходната му престъпна дейност и осъждания, извън квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, каквото е наличието на опасен рецидив.

Взети са предвид лошите характеристични данни и престъпната упоритост на подсъдимия в извършването на деянието. При индивидуализацията на наказанието за смекчаващи вината обстоятелства са отчетени липсата на тежко посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия Г. и обстоятелството, че М.

е баща на непълнолетно дете. Настоящият състав не възприема напълно доводите на контролираните инстанции в тази част, тъй като грабежът с по-тежко засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия, каквото е нанасянето на тежка или средна телесна повреда, обосновава повдигане на обвинение за престъпление с различна правна квалификация.

Поради това, за смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме по-скоро липсата на особен интензитет на упражнената принуда. Посоченото различие не повлиява крайната оценка за справедливост на наложеното наказание и не налага корекция при определянето му по вид и размер.

Неоснователно е и направеното от защитата оплакване за неглижиране оказаното от страна на подсъдимия съдействие за приключване на наказателното производство в разумен срок. Данни за съдействие на подсъдимия в претендираната насока не се съдържат в материалите по делото. За съдействие не може да бъде възприето и направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като същото е безусловно изискуема предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие и смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия с определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК. С оглед на изложените по – горе съображения, настоящият състав намира наложеното на подсъдимия Методи М. наказание лишаване от свобода в размер на четири години и осем месеца за съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на дееца, и за достатъчно за постигане целите на личната и генералната превенция по чл. 36 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 522 от 15.12.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1159/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: