Supreme Court dismisses appeal for lack of specific grounds under Civil Procedure Code Article 280.1. Appeal must cite specific legal errors, not general dissatisfaction with the lower court's decision.

? ? ? ? ? ? ?

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№ 184

София, 12.03.2010

год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,

първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в

състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при

секретаря и в

присъствието на прокурора като

изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 8 76 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид

следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „И” Е. ч. адвокат Х срещу решение № 599/11.06.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2447/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо иск по чл.71 ТЗ на „А” – сдружение с нестопанска цел срещу „И” Е. за признаване за установено, че агенцията е собственик на капитала на ответното дружество и отхвърлящо инцидентен установителен иск на ответното дружество по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че агенцията не е правоприемник на „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици – С. прес”.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост , а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата - „А” – сдружение с нестопанска цел оспорва допускането на касационната жалба както и същата по същество по съображения в писмено становище.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

СГС е сезиран с предявен иск по чл.71 ТЗ от „С” сдружение с нестопанска цел срещу „И” Е. за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Ответникът е предявил отрицателен установителен иск – инцидентен, че ищецът не е правоприемник на „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици”.

СГС е уважил предявения първоначален иск и е отхвърлил инцидентния отрицателен установителен иск.

САС е отменил решението му като е приел за основателен инцидентния установителен иск, а за неоснователен първоначалния иск.

ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане с указания за преценка на доказателства по отношение и на двата иска.

При новото разглеждане на делото САС е оставил в сила решението на СГС, с което първоначалният иск е уважен, а инцидентният иск е отхвърлен. Основателността на първоначания иск и неоснователността на инцидентния иск е приета след анализ на събраните по делото доказателства, установяващи, че през 1967 г. е създадена агенция със статут на юридическо лице по РМС № 309/1967 г. и като сдружение на три твърчески съюза – С. на българските писатели, на българските журналисти и на българските художници с наименование „Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици С. прес”. През 1983 г. е променено наименованието - „А”, през 1990 г. агенцията е създала „И” Е. , което е регистрирано в съда. Самата агенция не е имала съдебна регистрация към този момент, а статут на юридическо лице /ЮЛ/, възникнал през 1967 г. по разпоредителния метод, като едва през 1997 г. съществуващото ЮЛ /агенцията/ е регистрирано по ЗЛС като учредители на регистрираното по ЗЛС сдружение са учредителите на агенцията със статут на юридическо лице по РМС № 309/1967 г.

Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.

В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но излага само доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение . Като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК се сочи въпросът за „правосубектността и имуществото на регистрираната през 1997 г.

агенция, но с този въпрос се обхваща целия спорен предмет между страните по двата иска, всички изложени от касатора доводи касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и конкретно крайния резултата по двата иска, но не представляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито мотивират наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.

Доводите за неправилност или необоснованост на обжалваното решение по чл.281 ГПК не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап в производство по реда на чл.288 ГПК, доколкото законът регламентира различни основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 ГПК и основания за касационно обжалване - чл.281 ГПК, както и различен ред и последователност за произнасяне по същите – чл.288 ГПК и чл.293 ГПК.

Щом това е така, в настоящото производство по допускае на касационно обжалване ВКС не може да обсъжда оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а основания за допускане на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не са конкретизирани

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 599/11.06.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2447/2008 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.