Supreme Court allows appeal due to partial inadmissibility regarding the disputed land portion not covered by the ruling's scope.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

София, 08.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4912/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. и Е. А. Д. срещу въззивното решение № 314 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 402/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.

От ответниците по касация С. Д. К. и И. А. К. е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ , и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 247 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 370/2016 г. на Пазарджишкия районен съд и е отхвърлен предявен от касаторите иск за признаването им за собственици на поземлен имот № 448, за който е отреден УПИ VІ-448 от кв. 47 по плана на [населено място], с площ по графични данни 925 кв. м.

По делото е установено, че с н. а. № 148/1964 г. и н. а. № 181/1975 г. ищците Д. и Е. Д. се легитимират за собственици /при условията на съпружеска имуществена общност/ на УПИ VІ-448 от кв. 47 по плана на [населено място]. Собственици /също при условията на съпружеска имуществена общност/ на съседния от изток УПИ ІV-450 от кв. 47 са ответниците И. и С. К., придобили го с н. а. № 184/1987 г.

Ищците /касатори в настоящото производство/ са твърдели, че съгласно дворищнорегулационния план от 1986 г. една част от техния имот се придавала към съседния парцел на ответниците, но регулацията не е приложена на място, поради което и съгласно пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план, е прекратено. Поради това внесли в общината искане за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ VІ-448, като вътрешната регулационна линия със съседния парцел се промени по имотната граница. Поради подадено от ответниците възражение, с което се оспорвало правото на собственост на ищците върху имота в неговите реални граници и по-конкретно относно придаваемата част, административната процедура била прекратена. Предвид изложеното за ищците възникнал правен интерес от установяване спрямо ответниците, че правото им на собственост се разпростира върху целия имот пл. № 448 по съществуващите имотни граници, с площ по графични данни от 925 кв. м. /уточнение на петитума на исковата молба с молба вх. № 2331 от 25.01.2017 г. на л. 91 от първоинстанционното дело/.

Въззивният съд приел, че дворищнорегулационният план от 1986 г. е създал между съседните имоти регулационни отношения, като предвижда за урегулирането на парцел ІV-450 да се придаде площ от 29 кв. м. от имот пл. № 448. В придаваемото място са изградени от ответниците сгради от допълващото застрояване с обслужващо техния имот предназначение, а именно:

през 1990 г. е изграден навес, долепен до жилищната сграда на ответниците от запад за съхранение на отоплителни материали - въглища и дърва, а през 1997 г. - стопанска сграда и навес над нея. Реално повече от 2/3 от придаденото по регулация място е заето от тези сгради. Констатирано е, че навесът се обслужва с вход от имота на ответниците.

На място между имотите няма материализирана граница, а за такава служи външната ограждаща стена от запад на навеса и стопанската сграда, изцяло изградени в придаваемото място. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза не е открило и не му е била предоставена преписка за уреждане на регулационните отношения, създадени между съседните парцели по прилагане на регулацията.

Експертът е установил още, че северната дворищнорегулационна граница на двата парцела е материализирана на терена от бетонова подпорна стена, като над нея е поставена оградна мрежа на метални тръби. Бетоновата основа е изпълнена на два етапа с дължина 31 л. м. и съответно - 22 л. м., като границата между етапите съвпада с вътрешната регулационна линия между парцелите на страните.

С гласни доказателства е установено, че между страните не е имало спорове във връзка с владението от ответниците и застрояването от тях на придаваемото място. Спорове относно начина на ползване и границите между съседните имоти не е имало, такива възникнали преди около 2-3 години.

Въззивният съд приел, че владението, упражнявано от ответниците върху придаденото им по регулация място, е било налично както към момента на изграждане на навеса, така и на стопанската постройка, а и впоследствие към датата на изтичане на срока по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ за прилагане на регулацията. В нито един момент то не е било оспорвано от ищците, като първото оспорване е едва от края на 2014 г. с факта на подаване на искане до общинската администрация за трансформиране на вътрешната регулационна линия на имота по имотната граница.

Съдът приел за недоказано твърдението на ищците, че са останали собственици на придаденото от техния имот към парцела на ответниците място с довода, че и до момента владеят имота така, както е съществувал от преди регулационния план от 1986 г., съобразявайки разпоредбата на пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Като се позовал на съдебна практика, даваща разяснения на понятията „приложена регулация”, „приложен план” и „отчуждително действие”, въззивният съд приел, че дължимото обезщетение не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на плана се стабилизират. Не намира приложение и разпоредбата на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и обстоятелството дали е извършено плащане за придадените по регулация части е ирелевантно.

Освен това ищците изобщо не твърдят в исковата молба, че не са били реално обезщетени и на това основание да се е пристъпило към събиране на доказателства за извършено, респективно неизвършено, плащане от ответниците. Достатъчен е факта на фактическото заемане на придаденото място, извършено чрез застрояването му със сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение и упражняване на фактическа власт под формата на владение върху така заетото място повече от 10 години, за да се счете и приеме, че регулацията е приложена, като парцелните граници се заснемат като имотни. С оглед на всичко изложено въззивният съд заключил, че исковата претенция е изцяло неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили няколко въпроса, които, в обобщен вид съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат: до приложението на чл. 33, ал. 1 и 2 З. /отм./ при неоткрити и непредставени преписки за уреждане на регулационните отношения, непроведена процедура по отчуждително производство и изграждане на незаконни строежи, които не са нанесени в кадастралния план; и до приложението на пар. 6, ал. 2 и 4 и пар. 8 от ПР на ЗУТ при неплащане в указания срок на обезщетението по отчуждителното производство. Представена е съдебна практика: решение № 677 от 20.11.2015 г. по адм. д. № 347/2015 г. на Административния съд П.; ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС.

Според т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е включен в предмета са спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Само ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори нищожността и недопустимостта на въззивното решение да не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради възникнало съмнение за частична недопустимост на въззивното решение, доколкото правният спор се е концентрирал само за тази част от имот пл. № 448 от кв. 47, която съгласно дворищнорегулационния план се придава към парцел ІV-450 от кв. 47 по плана на [населено място], а постановеният от въззивния съд диспозитив е за целия поземлен имот пл. № 448 с площ по графични данни от 925 кв. м., включващ спорните 29 кв. м.

По останалите въпроси касационната инстанция ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 314 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 402/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: