Bulgarian Supreme Court dismisses appeal as questions are factual, not binding precedent violations.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1179

София, 26.11.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6013/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Б. Й., чрез процесуален представител адвокат К. Г. К.-Т., против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав № 3220/30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 7441/2012 г. в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето А.-М. от майката М. Т., при която детето да живее, като е определен режим на лични взаимоотношения на детето с бащата, описан в решението и последният е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 80 лв., считано от 1.02.2010 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Счита се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, както и че обжалваното решение следва да се отмени и упражняването на родителските права по отношение на детето А.-М. да се предостави на бащата Р. Й., да се определи режим на лични взаимоотношения на детето с майката М. Т. и последната да заплаща издръжка на детето А.-М. в размер на 80 лв., считано от 1.02.2010 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ППлВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г./, а именно: 1. Кои обстоятелства следва да се преценяват при предоставяне на родителските права и определянето на местоживеенето на детето; 2. Следва ли да се приеме, че майката е с по-добър родителски капацитет, ако детето е отгледано от бабата по майчина линия, по споразумение между родителите, поради крехката възраст на детето; 3. Дали обстоятелството, че са налични конкретни действия от страна на майката и разширеното семейство, ангажирано с отглеждането на детето, водещи до затрудняване, притеснение или ограничаване на контактите на бащата с детето е от значение при преценката налице ли е основание за „...изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Приложено е копие от цитираното ППлВС № 1/74 г.

За ответник по касация М. И. Т. ЕГН [ЕГН] жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Л. Д. О.-САК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Доколкото формулирания с изложението въпрос № 1 е правен въпрос и може да се приеме за изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не е налице специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. ГПК, а именно поставените с изложението въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, конкретно ППлВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г.

Въззивният съд е постановил решението след анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства и е приложил закона в интерес преди всичко на малолетната дъщеря на страните, в който смисъл е задължителната съдебна практика по предоставяне упражняването на родителските права и определянето на режим на лични отношения между децата и родителите им съгласно т. ІІ на ППлВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., което не е изгубило сила и досега.

Вторият и третия въпроси, поставени от касатора с изложението са фактически въпроси, а не правни въпроси в посочения по-горе смисъл и не могат да обосноват допустимост на обжалването на решението. Независимо от това, изложените към тях аргументи приповтарят оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение , І-ви брачен въззивен състав № 3220/30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 7441/2012 г. по касационна жалба на ищеца Р. Б. Й. ЕГН [ЕГН].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: