Supreme Court dismisses appeal against conviction for theft, upholding lower court's finding of guilt and sentence.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 7 март 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 януари, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Николай Любенов

изслуша докладваното от съдия Пламен Петков

наказателно дело № 661 / 2010 год.

Производството е образувано по жалба от адв. Г. Ю. от БлАК – защитник на подсъдимия И. С. В. срещу въззивно решение № 215 от 17. 06. 2010 година, постановено по ВНОХД № 346 / 10 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се претендира отмяна на атакувания акт и упражняване на правомощието по чл. 354, ал.1, т. 2, пр. последно от НПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на САС в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното:

Жалбата макар и допустима, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Това е така поради следните съображения:

С атакуваното въззивно решение на САС, е потвърдена присъда № 77 от 07. 04. 2010 год., постановена по НОХД № 334 / 09 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с която подс. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказание „глоба” в размер на 5000 лева.

Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Софийски апелативен съд и Окръжен съд - Благоевград законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по физико-химичната и дактилоскопна експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от Окръжен съд - гр. Благоевград, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество.

Софийският апелативен съд прецизно, подробно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.

Извършеното от подс. В. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние.

Наложеното на подс. В. наказание макар и определено съобразно чл. 54 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на защитника на подсъдимия В. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалвания въззивен съдебен акт оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 215 от 17. 06. 2010 година, постановено по ВНОХД № 346 / 10 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: