Supreme Court allows appeal against non-pecuniary damages ruling citing inconsistent application of Supreme Court precedent.

Определение по т. д. № 157/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 542

София, 11.07.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 157 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 917/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 474/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.03.2010 по гр. д. № 3866/2009 г. на Софийски градски съд. С последното са уважени изцяло претенциите на наследниците на увреденото от пътно-транспортно произшествие лице за обезщетение за неимуществени вреди, по предявен иск с правно основание чл. 226 КЗ срещу жалбоподателя, както и за имуществени вреди, представляващи месечни издръжки до навършване на пълнолетие на децата на пострадалия.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и за начина на определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, изразяващо се в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица.

Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените правни въпроси .

Ответниците по касационната жалба в писмен отговор вземат становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

По поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси, който са относими към конкретния случай, са налице допълнителните предпоставки по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Формулираният от касатора правен въпрос е свързан с предмета на делото, а даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреджане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС 4/1968 г.

Доколкото съществуващото съществено различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.

По отношение имуществените вреди, изразяваши се в загуба на издръжка, то този въпрос е разрешен от решаващия съд в разрез с т. 8 на цитираното ППВС № 4/1968 г. и на правилото на чл. 82, ал. 1 от КСО.

Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 917/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 474/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6430,40 лева в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: