Supreme Court dismisses appeal against award of legal fees for defending two joint claims in property dispute.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court upheld the lower court's decision to reject the appellant's request to reduce legal fees awarded to the respondents. The respondents successfully argued that their representation covered two distinct legal claims regarding property ownership and contract validity, justifying the fee amount under the relevant regulations. Consequently, the court confirmed that the awarded fees were not excessive and remained in force.
Legislator headnote
AI generatedArticle 78, paragraph 5 of the Civil Procedure Code; Article 2, paragraph 5 of the Ordinance on Minimum Legal Fees; Article 7, paragraph 5 of the same Ordinance: Legal fees for defending multiple distinct claims in a single proceeding must be calculated separately for each claim, and the total awarded is not excessive if it aligns with the statutory minimums for the specific types of claims involved.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50004
София, 03.02.2023 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2858 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
С решение №38, постановено на 03.06.2021г. по в.гр.д.№9792/2020г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на П. Д. К. за изменение на постановеното по същото дело решение №7 от 25.02.2021г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски.
Определението е обжалвано от П. Д. К. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъдат намалени присъдените в полза на ответниците разноски, изразяващи се в адвокатски хонорар.
За неправилен счита извода на въззивния съд, че делото е с фактическа и правна сложност. Поддържа, че съдът не е мотивирал каква точно е фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция и че не е отчел, че пред въззивната инстанция не е въведен нов спор, нови факти и доказателства, не е изготвяна експертиза, че адвокатът е бил процесуален представител на ответниците и в първата инстанция и отговорът му пред въззивната инстанция припокрива отговора, даден пред първата инстанция, както и че ответниците са съпрузи и са представлявани от един общ адвокат.
В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците К. Р. Й. и Х. Д. Й. чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. Ц., изразяват становище, че жалбата е неоснователна, доколкото възнаграждението е било заплатено от две лица по искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС за имот с пазарна оценка над 100000лв.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С решение №7, постановено на 25.02.2021г. по в.гр.д.№9792/2020г. по описа на СГС, ГО, II „Б“ състав е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. К. срещу Х. Д. Й. и К. Р. Й. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.03.2001г. (н.а.№..., том ..., н.д.№...../2001г.) и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от П. Д. К. срещу Х. Д. Й., за признаване право на собственост и предаване владението на недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица]. С оглед изхода на спора П. Д. К. е осъден да заплати на Х. Д. Й. и К. Р. Й. общо сумата от 1100лв. разноски пред СГС.
В обжалваното решение е прието, че молбата на П. Д. К. за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, тъй като са присъдени по 550лв. разноски за адвокатски възнаграждения на всеки от двамата ответници, които адвокатски възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера му (вещно дело за собственост на имот на територията на Столична община) не са прекомерни и дори са по-ниски от обичайните за сходни дела.
Така изложените от въззивния съд съображения следва да бъдат споделени, като на първо място бъде отбелязано, че защитата на ответниците е осъществявана по два обективно съединени иска, единият от които с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението върху недвижим имот, а другият с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот.
При извършването на преценка дали заплатеното от Х. Д. Й. и К. Р. Й. във въззивното производство адвокатско възнаграждение не е прекомерно, следва да бъде взето предвид на първо място, че според чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към 31.07.2020г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Съгласно чл. 7, ал. 5 за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 108 ЗС възнаграждението е не по-малко от 600лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, какъвто размер на възнаграждението е предвиден и за защита по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти (чл. 7, ал. 6 от наредбата).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от наредбата пък за изготвяне на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300лв. Или в настоящия случай, като се вземе предвид, че процесуалната защита в производството пред въззивния съд за ответниците е осъществявана по два обективно съединени иска с предмет право на собственост върху недвижим имот (чл. 108 ЗС) и съществуване на договор с предмет право на собственост върху недвижим имот (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), следва да се приеме, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба е в размер на 600лв., като освен това процесуалният представител на ответниците е осъществил процесуално представителство и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Тези обстоятелства обосновават извод, че заплатеното от ответниците, претендирано от тях и присъдено в тяхна полза адвокатско възнаграждение общо в размер на 1100лв. или по 550лв. за всеки един от тях, не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/03.06.2021г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Б“ състав по в.гр.д.№9792/2020г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Д. К. за изменение на решение №7/25.02.2021г. по в.гр.д.№9792/2020г. на СГС, ГО, II „Б“ състав в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: