Legislator Case Law & Legislation
VKS-72D95FE4B3E70EC6C2257CAC004BDDBB AI generated

Supreme Court dismisses cassation appeal regarding damages for wrongful accusation under ZODOV Act. Appeal lacks grounds under Civil Procedure Code. Court upholds appellate court's global assessment of non-material damages. Appeal rejected due to lack of procedural grounds for cassation. Court rejects argument for itemized damage assessment. Decision based on established judicial practice. Appeal dismissed for lack of legal grounds.

Case Number VKS-72D95FE4B3E70EC6C2257CAC004BDDBB
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by the prosecutor against the appellate court's decision. The appellant argued that the appellate court failed to provide specific reasons for the amount of non-material damages awarded for wrongful accusation, claiming a requirement for itemized assessment of each suffering. The court found no grounds for cassation under the Civil Procedure Code, noting that the appellate court correctly applied established practice to assess damages globally based on the severity of the accusation and the criminal proceedings. Consequently, the appeal was rejected as it did not meet the statutory requirements for overturning the lower court's judgment.

Legislator headnote

AI generated

Art. 2, para 1, item 3 ZODOV; Art. 280, para 1 CPC: The Supreme Court dismisses a cassation appeal when the appellate court's assessment of non-material damages for wrongful accusation is based on established judicial practice and does not constitute a contradictory ruling or a violation of procedural requirements, allowing a global evaluation of the specific case circumstances.

Keywords

AI generated
wrongful accusation damages non-material harm assessment ZODOV Act liability cassation appeal grounds global damage evaluation contradictory ruling judicial practice application

Cited Legislation

AI generated
Art. 2, para 1, item 3 ZODOV
Art. 280, para 1 CPC
Art. 283 CPC
Art. 284, para 3, item 1 CPC
Art. 52 ZZD

Cited Case Law

AI generated
Decision No. 1416/2012 by the 4th Civil Chamber of the Supreme Court
Decision No. 1630/2013 by the 3rd Civil Chamber of the Supreme Court
Decision No. 326/2011 by the Karlovo District Court
Decision No. 688/2013 by the Plovdiv District Court
Decision No. 612/2013 by the Appellate Court
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N . 484

гр. София, 31.03. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1139 по описа за 2014 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Б. – прокурор в Апелативна прокуратура - П. срещу решение № 612 от 05.12.2013 г. по гр. дело № 869/2013 г. на Апелативен съд – П., гражданско отделение, първи състав.

Ответникът Б. Ч. К. не е взел становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, в частта, с която Апелативен съд – П. е отменил частично решение № 688 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 2984/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявеният иск от Б. Ч. К. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за разликата между 5 000 лв.

и 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда по НОХД № 326/2011 г. на Карловски районен съд и е постановил друго за уважаване на иска за още 10 000 лв.

със законните последици - законната лихва от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане, като е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е уважена претенцията до размер на сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди до размер на сумата 1360 лв., ведно с обезщетение за забава от 25.06.2012 г.

до окончателното изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 286, ал. 1 НК с влязла в сила присъда.

Освен това в мотивите на въззивното решение е прието, че са доказани неимуществените вреди, съответно обстоятелствата, относими към присъждането им в размер на сумата 15 000 лв. във връзка с обвинението в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по приложението на нормата.

Приети са за доказани и имуществените вреди.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че „Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е засегнал въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите, но е решил същия в противоречие с установената практика на ВКС и такава, постановена в Тълкувателно решение”.

Цитирани са части от мотиви на решение по гр. дело № 3696/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и се поддържа, че конкретните противоречия се изразяват в това, че съдът не е обсъдил наличието на причинна връзка между вредите „и отсъствието на конкретни факти за проявлението им в периода 22.12.2009 г. – 25.06.2012 г.”.

Въпросът е поставен с оглед на становището на ответника по исковете за недоказаност на неимуществените вреди, което е без правно значение за основанията по чл.280, ал. 1 ГПК – общите основания, съставляващи разгледани от въззивния съд правни въпроси по предмета на делото, обусловили неговия изход и допълнителни основания, отразяващи изчерпателно изброените от законодателя хипотези, в които същите въпроси са развити /арг.

т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Общите основания произтичат от произнасянето на съда, но не и от становищата на страните, а в случая въззивният съд е разгледал, както причинната връзка между обвинението в извършването на престъпление, по което ищецът е бил оправдан с присъда на районния съд и причинените вреди, така и „проявлението” им.

Ето защо следва да се приеме, че съдебният състав не се е отклонил от практиката, на която касаторът се позовава. Доколко изводите на съда са обосновани /доводите на жалбоподателя са, че те не са обосновани/ е въпрос по съществото на спора и засяга оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането, на които в настоящето производство е недопустимо, защото същите са предмет на друго производство – по чл. 290 ГПК, в което се решава спора за наличието им.

В следващата част на приложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че „Съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като е определил обезщетението по начин в противоречие с практиката на ВКС и инстанционните съдилища, в които изрично се сочи, че определянето на това обезщетение не става абстрактно, а съобразно конкретния казус, хипотези и претърпени болки и страдания”.

Становището на страната е, че за всяка една от претърпените неимуществени вреди въззивният съд трябва да изложи мотиви за размера. С посочения въпрос не е релевирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въвеждането му не е съобразено с разрешенията на съда и разрешенията в приложената съдебна практика – ТР на ОСГК и касационни решения, а със субективното виждане на страната за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

В цитираното ТР на ОСГК на ВКС и касационни решения по чл.290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 1416/2012 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1630/2013 г. на ІІІ г.о. и др./ приетите разрешения са в смисъл, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 98/11.12.2012 г./ е свързана с преценка на правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, примерно изброени, като обезщетението се определя глобално.

Фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е свързан с репариране на неимуществени вреди, които са конкретни във всеки отделен случай и обстоятелствата, релевантни за определянето им са различни. От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд не се е отклонил от общите разяснения за прилагането на критериите за определяне размера на неимуществените вреди в приложената съдебна практика – обсъдил е тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и т.н.

Твърдението на касатора, че преценката трябва да бъде направена не за всички неимуществени вреди, а за всяка болка и страдание отразява единствено негово виждане и не релевира противоречиво произнасяне на въззивния съд, като основание по чл. 280, ал.1 ГПК. В приложението не е обосновано противоречиво разрешаване на въпроса за определяне на неимуществените вреди между въззивното решение и приложените решения, както поради вече изложеното така и поради липсата на съпоставка на разрешенията, обективирани в обжалваното решение и всяко едно от приложените решения.

Не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за имуществени вреди.

От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 612 от 05.12.2013 г. по гр. дело № 869/2013 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: