Bulgarian Supreme Court dismisses appeal on bankruptcy clawback claim under 10,000 BGN threshold.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

София, 09.11.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т.дело № 203 /2012 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Р., с вх.№6059/19.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, подадена чрез куриерски услуги на 16.12.2011 г. срещу Решение №220 от 24.10.2011 г. по в.т.д.№290/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №57/14.01.2011 г. по т.д.№923/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са уважен предявеният от синдика на [фирма] срещу несъстоятелното дружество и касатора [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.646, ал.2,т.1 ТЗ, като е обявил за нищожни по отношение на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност извършените в полза на [фирма] плащания след началната дата на неплатежоспособността – 20.05.2009 г. до постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност- 10.12.2009 г. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че за успешното провеждане на иска по чл.646, ал.2,т.1 ТЗ, увреждането на кредиторите не подлежи на доказване. Достатъчно е изпълнението на паричното задължение да е извършено в подозрителния период, какъвто е и настоящият случай.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима.

Съгласно въведения от чл.280, ал.2 ГПК, изм. ДВ бр.100/21.12.2010 год. обективен критерии за ограничаване достъпа до касационно обжалване, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Настоящето въззивно дело е търговско, защото има за предмет търговски спор по смисъла на чл.365, т.4 ГПК.

В случая съдилищата са се произнесли по множество обективно съединени искове за обявяване за нищожно изпълнение на парични задължения на [фирма]/н/ по 36 бр.фактури за периода 20.05.2009 г.- 10.12.2009 г., всяко едно от които е под 10 000 лв. Плащането извършено на 06.08.2009 г. за обща стойност 11 949.60 лв. е по две фактури- по фактура №1877/28.07.2009 г.

за сумата 6 021.60 лв. и по фактура №1879/30.07.2009 г. на стойност 5 928 лв. Трайно установените търговски отношения между страните, без да е представен сключен по между им единен рамков договор, не доказват изпълнение на едно задължение чрез периодични плащания. Самият касатор [фирма] в отговора си на исковата молба на стр.60 по т.д.№923/2010 г.

на Варненския окръжен съд е подържал, че между страните са възникнали отделни продажбени правоотношения и плащанията са извършени въз основа на повече от една двустранни търговски сделки. При това предмет на иска по чл.646 ал.2,т.1 ТЗ са плащанията, индивидуализирани чрез времето в което са извършени, поради което сборът от всички плащания не може да представлява една искова претенция.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение №220 от 24.10.2011 г. по в.т.д.№290/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №57/14.01.2011 г. по т.д.№923/2010 г. на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: