Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds as no legal error or precedent conflict exists in the labor dispute ruling.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

София, 22.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1469/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез процесуален представител адвокат Т. Т. против въззивно решение на СГС, ВК, ІІ-ро Б отделение от 6.07.2011 г., постановено по гр. д. № 896/11 г., с което е потвърдено решение на СРС, 58-ми състав от 1.07.2010 г., постановено по гр. д. № 44423/09 г., с което са уважени предявените от П. Ц. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

По допустимостта на касационното обжалване в жалбата са изложени съображения за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че съдът се е произнесъл по въпроси, касаещи правния институт на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а именно: предварителната закрила при прекратяване на трудово правоотношение на основание намаляване обема на работа, когато работникът страда от заболявания, посочени с Наредба № 5/87 г. на МЗ, във връзка с направено от работника волеизявление, че същият не боледува от някоя от посочените с цитираната наредба заболявания и доколко в такъв случай правото му на закрила при уволнение се запазва. Посочено е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС по Р. № 298/1.03.2006 г. по гр. д. № 2088/2003 г., ВКС, ІІІ г. о., с което е прието, че когато работникът или служителят укрие заболяване по Наредба № 5/87 г. той не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като работодателят не е имал информация за заболяването му В този случай работодателят няма задължение да изисква мнението на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

За ответник по касация П. Ц. И. не е взето становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:

Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „майстор готвач”, прекратено с предизвестие от 30.04.2009 г., връчено на ищцата на същата дата и акт за прекратяване на трудов договор от 23.07.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 30.07.2009 г. Съдът е счел уволнението за незаконно, като е уважил възражението на ищцата за неспазена от работодателя предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. Наредба № 5/87 г. на МЗ, предвид заболяванията на ищцата „захарен диабет” и „исхемична болест на сърцето”, като преди уволнението работодателят не е изпълнил задължението по чл. 1 ал. 2 от цитираната наредба да събере предварителна информация за наличие на заболявания по наредбата. Не е възприето възражението на работодателя, че закрилата на ищцата е отпаднала, тъй като с допълнително споразумение към трудовия договор от 19.12.2005 г. тя е декларирала, че не страда от заболявания по Наредба № 5/87 г. на МЗ. Съдът е посочил, че декларацията на ищцата е правно ирелевантна към уволнението от 2009 г.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице предвид изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, съгласно които основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /ДВ, бр. 59/22.07.1994 г., /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК и ОСТК или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Данни в изпълнение на посочените изисквания не са представени към касационната жалба.

Приложеното решение на ВКС, ІІІ-то г. о. е постановено в производство по чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./ и би могло да е налице основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако въззивният съд се бе произнесъл в противоречие с посоченото решение. Конкретният случай, обаче, не е идентичен от фактическа страна с казуса, по повод на който ВКС се е произнесъл с посоченото решение.

Не е налице е основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правния проблем, касаещ предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. Наредба № 5/87 г. на МЗ създадена при неточно тълкуване на закона съдебна практика, промяна на която да се налага, както и основание за осъвременяване на тълкуването на разпоредбата предвид липса на изменения в законодателството и обществените условия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение от 6.07.2011 г., постановено по гр. д. № 896/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от [фирма], [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: