Supreme Court dismisses appeal on labor dismissal, ruling appeal questions lack legal significance and procedural prerequisites.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against a labor court decision reinstating an employee. The appellant argued that the appeal questions raised material and procedural errors regarding the employer's dismissal grounds and selection process. The court held that these questions did not meet the general prerequisite for cassation review as they pertained to facts already deemed irrelevant to the dismissal's legality. Consequently, the appeal was rejected, and the appellant was ordered to pay the respondent's legal costs.
Legislator headnote
AI generatedчл. 280, ал. 1 ГПК; чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК: Cassation appeal is inadmissible when the raised questions do not constitute a general prerequisite for review or lack legal significance as they concern facts irrelevant to the core legal issue of the case.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1627/ 03.04.2024 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3768 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2304/04.05.2023 г. по гр.д. № 926/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20144343/22.06.2021 г. по гр.д. № 30337/2020 г. на Софийски районен съд, е признал за незаконно и е отменил уволнението на М. С. Ч. със заповед № РСЛ20-РД 15-551/26.05.2020 г. на кмета на Район Слатина – Столична община за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); възстановил е М. Ч. на заеманата длъжност „главен експерт“ в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и е осъдил Района да й заплати сумата 6 436.26 лв. – обезщетение за периода 27.05.2020 г. – 27.11.2021 г., ведно със законните лихви от 13.07.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от Района с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите три – материалноправни, а останалите – процесуалноправни, като въпросите са обобщени и прецизирани с смисъла, изяснен с т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС): 1.
Компетентен ли е кметът да одобри новото щатно разписание, в което да определи кои длъжности или щатни бройки от администрацията в Района ще бъдат съкратени? 2. Какъв е обхватът на съдебния контрол на преценката на работодателя по чл. 329 КТ 3. Какво е значението на критериите, при които работодателят следва да извърши подбора и измежду кои работници/служители е длъжен да го извърши? и 4.
Какви са задълженията на въззивния съд, когато докладът на първата инстанция е непълен и във въззивната жалба е въведено оплакване за това? 5. Кога докладът на първата инстанция е непълен? 6. Кога настъпва преклузията по чл. 146 ГПК и какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, които задължават въззивният съд да допусне доказателства, които първата инстанция е отказала да събере? и 7.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства за релевантните по делото факти? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 329 КТ) и допуснати съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация М. Ч. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
В решението въззивният съд е приел, че по трудово правоотношение ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ към Район Слатина. Със заповедта, чиято отмяна се иска, кметът на Района е прекратил трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя/на ответника е да докаже фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. След това е пристъпил към обсъждане събраните писмени доказателства, всичките пред първата инстанция, в установяването на тези факти. Намерил е, че старото разписание е предвиждало за отдела, към който ищецът е работил, 5 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение, а за Отдел „Контрол по строителството, инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ - 6 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение.
Намерил е, че отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“, е преименуван в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация, контрол по строителството“, а другият отдел – в отдел „Инженерна инфраструктура и благоустройство“. Намерил е, че с новото щатно разписание в Отдел УТКРКС са предвидени 6 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение, разпределени поравно (по две) в три направления - „Устройство на територията“, „Кадастър и регулация“ и „Контрол по строителството“, и в отдел КСИИ - 4 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение.
Въззивният съд е достигнал до извода, че в отдела, към който е работил ищецът, щатните бройки на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение не е намалял, а се е увеличил - от 5 на 6. Намерил е, че доколкото по делото е представена длъжностната характеристика само на ищеца, но не и на останалите служители на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение в двата отдела, не е възможно да се приеме, че в резултат на вътрешна реорганизация в Района е взето решение за разпределяне на трудови функции измежду служителите на двата отдела – 11 по старото щатно разписание, а по новото – 10.
Въззивният съд е заключил, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме за неосъществен фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).
Наред с тези мотиви, които са достатъчни за извода, че ищецът е уволнен незаконно, обжалваното решение съдържа и други. Според тях, след като ответникът е представил доказателства за подбор, според който е избрал да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, е необходимо да докаже, че подборът е извършен измежду всички служители по трудово правоотношение, които е следвало да участват в него, и при спазване на критериите по чл. 329 КТ. Въззивният съд е приел, че подборът е извършен при зададен от работодателя критерий „ниво на изпълнение на възложената работа“, но тази на ищеца е оценена субективно, от друг участник в подбора - от неговия пряк ръководител, а не от специално назначената за това комисия. Добавил е също, че при неизяснените трудови функции на служителите в отдела на длъжността „главен експерт“, е неясно защо в подбора са участвали само тримата архитекти в отдела, а не и другите служители на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение.
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ответникът се е оплакал, че докладът на първата инстанция е непълен, и е поискал въззивният съд да допусне гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели и да приеме представени към жалбата писмени доказателства. Свидетелите са разпитани, но документите не са приети от въззивния съд. Всички те са за обстоятелства по подбора.
При мотивите, изложени в обжалваното решение, повдигнатите материалноправни въпроси не го обуславят в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият – поради това, че въззивният съд не е изключил компетентността на кмета на района да вземе решение за съкращение в щата. Той е приел, че такова решение няма взето, изяснявайки основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в смисъла разяснен с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС. Поради това по този въпрос е изключена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. Останалите повдигнати материалноправни въпроси, са свързани с втората част от изложените мотиви – по подбора, които въззивният съд е развил като допълнителни. Те не променят основният извод в решението, че уволнението е незаконно, защото работодателят е прекратил трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, въпреки липсата на реално съкращаване в щата.
Не обуславят въззивното решение и повдигнатите процесуалноправни въпроси под № 4- 6. Това е така, защото оплакванията във въззивната жалба и доказателствените искания в нея, респ. повдигнатите процесуалноправни въпроси, са все за факти от значение за подбора. В практиката на Върховния касационен съд са изяснени хипотезите, при които извършеният подбор е част от изискванията за законосъобразно упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В случая обаче с решение е прието, че фактическият състав на това основание за уволнение не е бил осъществен. Поради това доказателствените искания във въззивната жалба са били все за неотносими факти – по подбора, а по повдигнатите процесуалноправни въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Тя е изключена и по последния процесуалноправен въпрос. Това е така, защото касаторът не изяснява кои доказателства за релевантните факти въззивният съд е бил длъжен, но не е обсъдил.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника по иска следва да се поставят и разноските, които ответникът по касация/ищеца е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2304/04.05.2023 г. по гр.д. № 926/2022 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Район Слатина – Столична община да заплати на М. С. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.