Supreme Court allows appeal on whether labor officials count as third parties for private document validity dates.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424

София, 21.03.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1672/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Е. Д. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 6.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1907/2011 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 77 състав от 15.12.2010 г., постановено по гр. д. № 38283/2010 г. и е постановено друго решение, с което е призната за незаконосъобразна и е отменена заповед № 269/3.06.2010 г. на управителя на [фирма] Н. И. К. за прекратяване на трудовия договор на А. Г. Ч. ЕГН [ЕГН], заемаща длъжността „специалист „маркетинг, снабдяване и пласмент” в ответното дружество; А. Г. Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода 3.06.2010 г. до 3.11.2010 г. със законна лихва от датата на исковата молба /29.07.2010 г./ до окончателното заплащане на сумата и 250 лв. разноски по делото.

С изложение по допустимостта на касационното обжалване процесуалният представител на касатора е формулирал правни въпроси. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, че те са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващата воля на съда, а именно: Служителят по трудово правоотношение следва ли да бъде включен в кръга на „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо които частен документ, издаден от работодателя, няма достоверна дата, ако не са налице предвидените в разпоредбата хипотези.

Наличието на достоверна дата на заповеди за утвърждаване на щатно разписание и за изменение на щатно разписание и съкращаване на щатни бройки е ли предпоставка за обявяване на уволнението за незаконосъобразно, поради липса на реално съкращаване на щатната бройка. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства и доводи на страните без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

Следва ли въззивният съд да допусне доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, които не са събрани поради допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Нужно ли е откриване на производство по чл. 193 ГПК, когато се оспори дата на частен свидетелстващ документ. Изложени са съображения за наличие на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по посочените правни въпроси с позоваване на съдебни решения на ВКС и приложени копия от решения, посочени с изложението.

За ответника по касация А. Г. Ч. не е изразено становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия формулиран с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно въпросът, касаещ определянето на кръга от „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и в частност служителите по трудовоправни отношения следва ли да се определят като трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо които частни документи, като заповеди за утвърждаване и изменение на щатното разписание са непротивопоставими поради липса на достоверна дата.

Въззивният съд е приел, че посочените заповеди, издадени от работодателя са частни документи и на основание чл. 181, ал. 1 ГПК отбелязаната в тях дата за трети лица се явява достоверна от момента, в който настъпи друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото им съставяне. За конкретния случай съдът е приел за достоверна датата, на която заповедите са представянето в СРС-6.09.2010 г. като доказателства по делото и на това основание е счел, че към датата на прекратяването на трудовия договор не е било налице реално съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата.

Въпросът за изясняване кръга на визираните с чл. 181, ал. 1 ГПК „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата е тълкуван и решен от ВКС с Р. № 193/4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 176/2010 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК и в трудовоправния му аспект е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 6.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1907/2011 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място] 1138, [улица] чрез процесуален представител адвокат Е. Д..

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд за държавни такси сума в размер на 300 лв. за разглеждане на касационната жалба, след което делото да се докладва на Председателя на Трето отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.

При неизпълнение на посочените указание касационната жалба ще се върне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: