Court dismisses appeal on land boundary dispute, upholding lower court's finding of cadastral plan error.

гр. д. № 7859/2013 г. ВКС, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 147

София, 13.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 7859/2013 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 20.06.2013 г. по гр. д. № 742/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.08.2012 г. по гр. д. № 13326/2011 год. На СРС, ГО, 36 с-в, с което е признато за установено по отношение на касатора, че към момента на изработване на кадастралния план (КП) на местността „Г. глава”, [населено място] одобрен със заповед № 514 от 25.12.1978 г. праводателят на ищеца С. С. е бил собственик на около 35 кв. м., заключени между т. В7ГДВ от скицата към заключението на техническата експертиза, която подписана от състава на съда е неразделна част от решението.

Поддържа се довод за необоснованост на извода, че

Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса дали при спор по чл. 53 ЗКИР трябва да се изследват графичните границите на имота още от първия кадастрален план или е достатъчно да се съобразят само тези по предходния; следва ли съдът да преценява графичните данни за имота или следва да съобрази и останалите доказателства, установяващи основанията за придобиване правото на собственост и владеенето на имота към момента, когато е заснет кадастралния план, в който се поддържа, че е допусната грешка.

Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

Искът е уважен по отношение на част с площ от 35 кв. м., за която е приел, че неправилно е заснета в имота на ответника по плана от 1978 г. До този извод съдът е достигнал след като е обсъдил в съвкупност доказателствата относно легитимацията на страните като собственици на съседните имоти и приетата техническа експертиза, която е проследила регулационния статут на имота на ищеца.

От нея е установено, че в плана от 1956 г. имот пл. № 788 е част от стар имот пл. № 5 с площ от 12865 кв. м. В разписния лист към плана имотът е записан на няколко собственика между които и И. С. Т., Л. С. Т. и В. С. Я.. Основанието за записването е нот. акт № 86, т. ХХ от 1956 г. Въз основа на кадастралния план от 1956 г. през 1959 г.

е одобрен регулационен план, с който за имот пл. № 5, целия с площ от 12865 кв. м. са отредени парцели V, VІ, VІІ и VІІІ в кв. 210а и парцели VІІІ, ІХ и ХІ в кв. 210. Между двата квартала е проектирана и реализирана улица тупик, за която са усвоени около 1500 кв. м. от имот пл. № 5. Имотът на ищеца е парцел VІІІ-5 с площ от 1612 кв.

м. По данни от скицата издадена от СГНС издадена на 9.03.1960 г. (л. 12 от гр. д. № 13326/11г. на СРС) вещото лице е посочило, че източната граница на парцел VІІІ-5 минава по границата на имот пл. № 5 до т. 7 от комбинираната скица, която е неазделна част от заключението. По данни от скицата издадена от СНС 7 кв. м. от парцел VІІІ-5 са придадени към имота от изток парцел ІХ-11, който сега е собственост на ответника по иска, но няма данни регулацията да е приложена.

В същата комбинирана скица вещото лице е посочило, че границата между парцел VІІІ-5 и този на ответника ІХ-11 минава по цифри и букви 5-6-В-7-Г. Този регулационен план е приложен, поради което в следващия кадастрален план, одобрен през 1977 г., парцелните граници е следвало да се заснемат като имотни. При заснемането е допусната грешка като границата е нанесена по букви и цифри Б-Б-В-Д, поради изместване на границата между двата парцела по линията Г Д с 2 м. В резултат на това площта в полученият триъгълник, оцветен в кафяв цвят с площ от 35 кв. м., неправилно е заснета като част от имота на ответника. С одобрения регулационен план през 1978 г. двата парцела, които в кадастралния план са заснети като имоти пл. №№ 788 на ищеца и 789 на ответника, са били включени в парцел І – за жилищно строителство. Мероприятие не е реализирано.

През 1997 г. е одобрен нов регулационен план, с който за имот пл. № 788 е отреден УПИ V-788, а за имот пл. № 789 е отреден УПИ-789.

Относно легитимацията на ищеца като собственик на имота е установено, че през 1960 г. е съставен констативен нот. акт за собственост № 49, т. VІІ, н. д. № 1128/1960 г., с който С. И. С. е признат за собственик на парцел VІІІ-5 в кв. 210а по плана на София-Б., с площ от 1612 кв. м. на основание дарение и делба.

През 1984 г. С. С. е прехвърлил правото на собственост върху ½ ид. ч. от притежавания от него имот описа - празно дворно място с пл. № 788 и площ от 1612 кв. м. в кв. 210 по плана на [населено място], м. „Г. глава” в полза на Ж. И. Ш. чрез замяна.

На 18.12.2003 г. Ж. Ш. и съпругата му са продали на ищеца Р. С. притежаваните от тях ½ ид. ч. от имота, който е описан като парцел V-788 от кв. 210а.

Съдът не се е произнасял по въпроса трябва ли да се проследяват границите на имота от първото му заснемане в кадастрален план.

С техническа експертиза е установено, че имотът на ищеца е бил час от имот пл. № 5 с площ от 12865 кв. м. заснет в кадастралния план от 1956 г., за който имот със ЗРП от 1959 г. са били отредени парцели, между които и този на ищеца. Парцелът на ищеца е отреден за част от имот пл. № 5, не е упълномеряван, поради което регулацията се счита приложена с влизане в сила на заповедта за одобряването й. В следващия регулационен план парцелните граници е следвало да се заснемат като имотни. Неточното отразяване на източната граница съставлява грешка по смисъла на закона. Тази констатация е обосновала решаващият извод на съда за наличието на грешка в кадастралния план.

Поставеният въпрос не е обосновал решаващият извод на съда, поради което не представлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.

Вторият въпрос за преценката на установените параметри на имота и графичното му изобразяване на картния материал с техническа експертиза и доказателствата относно придобиване правото на собственост е решен при правилно прилагане на закона и също не е основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.

Съдът е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната взаимовръзка установените по делото правопораждащи факти. Както ищецът така и ответникът по иска са придобили правото на собственост върху урегулирани поземлени имоти, чиито параметри са установени с границите, определени с приложения регулационен план, действал към момента на придобиване на правото на собственост. Ако нанесената граница на имота е невярна, поради погрешното й отразяване в предходния план, собственикът на имота разполага с правната възможност да поиска поправяне на плана, а ако възникне спор за материално право да установи по съдебен ред, че е собственик на частта от имота, която неправилно е заснета като част от съседния имот. При обсъждане на доказателствата по делото съдът е спазил процесуалните разпоредби и формираната задължителна практика по прилагането им, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка и по този въпрос.

При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Р. С. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 18.12.2013 г. сключен с адв. Р. С., възлизащи на сумата 1000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2013 г. по гр. д. № 742/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. С. С. от [населено място], [улица], ет. 13, ап. 77 сумата 1000 ( хиляда) лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: