Legislator Case Law & Legislation
VKS-6F8FC0943FD12CCEC2258920004B702A AI generated

Supreme Court allows partial cassation appeal regarding property ownership claims while confirming tax fee dismissal.

Case Number VKS-6F8FC0943FD12CCEC2258920004B702A
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Partially Allowed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal regarding the state tax fee but allowed the partial cassation appeal concerning the property ownership claims. The appellant argued that the lower court violated mandatory Supreme Court practice by dismissing the claim against prior title holders. The court ruled that the appellate court erred in applying this practice, leading to the case being remanded for continuation of the ownership proceedings.

Legislator headnote

AI generated

Art. 274, para. 2 and 3 of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 1, item 1 and item 2, para. 3 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court must set aside a lower court decision if it violates mandatory Supreme Court practice regarding the legal interest in establishing ownership claims against prior title holders when a revindication claim exists against subsequent acquirers.

Keywords

AI generated
property ownership claims mandatory Supreme Court practice legal interest in litigation revindication against acquirers partial cassation appeal remittal to first instance state tax fee dismissal

Cited Legislation

AI generated
Art. 274, para. 2 and 3 of the Civil Procedure Code
Art. 280, para. 1, item 1 and item 2, para. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 129, para. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 129, para. 2 of the Civil Procedure Code
Art. 42, item b of the ZN

Cited Case Law

AI generated
VKC-3B, TR No. 4 of 14.03.2016, under interpretation No. 4/2014 of the Supreme Administrative Court
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50267

София, 22.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2538/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 и ал.3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ю. С. като пълномощник на К. А. А. срещу въззивно определение № 520 от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 358/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение на Софийски градски съд от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3108/2018 г. в частта, с която е постановено частично прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от К. А. А. против А. С. Б. и Адвокатско дружество ”Я. и партньори” установителни искове за собственост на недвижим имот/ в съдебно заседание от 14.11.2019 г. ищецът е изменил предявеният против адвокатското дружество осъдителен иск по чл. 108 ЗС в установителен такъв по чл. 124, ал.1 ГПК/, и е оставена без разглеждане частната жалба на К. А. А. срещу определението от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3108/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са му дадени указания за довнасяне на държавна такса в размер на 3 808 лв.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените установителни искове за собственост против двамата ответници- Б. и Адвокатско дружество „Я. и партньори”, въззивното определение противоречи на практиката на ВКС-т.3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК, което обуславя основание за допускане на определението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3 ГПК и в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба относно дължимостта на държавната такса.

В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация Д. К. С. изразява становище, че в частта относно определената за довнасяне държавна такса подадената от К. А. жалба има характер на частна жалба, която подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, а по същество - че в тази част обжалваното определение е правилно.

Останалите ответници не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 3108/2018 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от К. А. А., с която са предявени следните обективно и субективно кумулативно съединени искове: против А. С. Б. – иск с правно основание чл. 42, б. ”б” ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 07.07.2013 г., оставено от Е. В. К. в полза на А. Б. и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на този ответник, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], ет.2; против Адвокатско дружество „Я. и партньори”- иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на посочения недвижим имот, впоследствие изменен в иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на този имот.

С определение от 14.06.2018 г. на Софийски градски съд към гр.д. № 3108/2018 г. е присъединено гр.д. № 5960/2018 г. по описа на същия съд, образувано по искова молба, подадена от К. А. А., с която са предявени искове против ответниците М. Д. С., Д. К. С. и „Банка Д.” ЕАД за установяване по отношение на ответниците-физически лица, че на основание придобивна давност ищецът К. А. е собственик на апартамента в [населено място], [улица], ет.2, и за осъждане на тези ответници да му предадат владението върху имота, а срещу „Банка ДС” ЕАД - за прогласяване нищожност на договор за ипотека върху недвижимия имот, сключен на 15.02.2018 г. между М. и Д. С. като кредитополучатели и банката като кредитор.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предявените от К. А. А. против А. Б. и Адвокатско дружество „Я. и партньори” установителни искове за собственост са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като защитата срещу тях се включва косвено в предмета на исковете по чл. 108 ЗС, предявени против последните приобретатели на имота- ответниците С..

Това становище е възприето от въззивния съд, който също е приел, че липсва правен интерес от предявяване на исковете за собственост против ответниците Б. и Адвокатско дружество „Я. и партньори”, тъй като с уважаване на предявените против М. С. и Д. С. ревандикационни искове ищецът ще получи търсената защита на правото си на собственост.

Изложените от въззивния съд мотиви обуславят наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на първоинстанционния съд, поради противоречието му със задължителната практика на ВКС- ТР № 4 от 14.03.2016 г.

по тълк.д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС. В т.3Б от същото е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, тъй като извършването на разпоредителна сделка с имота от несобственик представлява правно действие, чрез което се оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик.

В мотивите към т.3Б е пояснено, че ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.

Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Предвид цитираната задължителна практика на ВКС, изводът на въззивния съд, че предявяването на иск за ревандикация против последните приобретатели на имота изключва правния интерес от водене на установителен иск за собственост срещу предходните праводатели, е неправилен, изведен в нарушение на процесуалния закон. Това налага въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от К. А. против А. Б. и Адвокатско дружество „Я. и партньори” установителни искове за собственост.

В частта, с която е оставена без разглеждане подадената от К. А. А. частна жалба срещу определението от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3081/2018 г., с което на ищеца А. са дадени указания за внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 3 808 лв., въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно въззивният съд е приел, че в тази част определението не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като нито е преграждащо, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му с отделна частна жалба. По аргумент от чл. 129, ал. 3 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането за връщане на исковата молба, ако такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост следва да извърши проверка и за правилността на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания .

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 520 от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 358/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3108/2018 г. в частта, с която е постановено частично прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от К. А. А. против А. С. Б. и Адвокатско дружество ”Я. и партньори” установителни искове за собственост на недвижим имот.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 520 от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 358/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3108/2018 г. в частта, с която е постановено частично прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от К. А. А. против А. С. Б. и Адвокатско дружество ”Я. и партньори” установителни искове за собственост на недвижим имот, както и определението на Софийски градски съд от 18.11.2021 г. в прекратителната му част.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от К. А. против А. Б. и Адвокатско дружество „Я. и партньори” установителни искове за собственост.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 520 от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 358/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от К. А. А. частна жалба срещу определението от 18.11.2021 г. по гр.д. № 3081/2018 г. на Софийски градски съд, с което на ищеца А. са дадени указания за внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 3 808 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: