Supreme Court dismisses cassation appeal for procedural defects in claim withdrawal due to untimely court fee payment.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 397

София , 26.11.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

При участието на секретаря

Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА

ч.гр.д.Nо 5551/2013 година

и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .

Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 13335/26.08.2013 година на М. С. С. от [населено място] чрез адв. С. К. –АК-Б. с искане за отмяна на Определение Nо 2188 от 15.08.2013 година по ч.гр.д. Nо 1640/2013 год. на ОС- Бургас , с което е потвърдено Определение Nо 5915 от 18.07.2013 година по гр.д. Nо 5421/2013 година на РС-Бургас за връщане на искова молба, поради неотстранени в срок нередовности на същата.

С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуално-правните норми и несъобразяване с данните по делото.

С приложеното изложение се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос 1./ може ли решаващият състав при подадена молба за конкретизиране на исковите претенции, съгласно дадени по-рано указания, и изменение размера на претенцията , да прекрати производството без да се произнесе по размера на дължимата държавна такса и да даде възможност на страната да я внесе съобразно направените изменения в размер на претенциите и 2./ може ли решаващият състав при подадена искова молба , по която не е внесена ДТ / но и същата не е надлежно определена / да разрешава въпроси като спиране на производството или издаване на удостоверение за снабдяване с документи, имащи пряко отношение към предмета на делото и обуславящи размера на претенцията по същото , с довод , че разрешаването на тези въпроси, по които няма произнасяне в наличната съдебна практика , обуславя довод , че въззивния съд се е произнесъл неправилно по съществени материално и процесуално правни въпроси- основание за допускане на касационното обжалване.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.

По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :

Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е подадена срещу определение за прекратяване на делото по гражданско –правен спор с цена на иска над 5000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК .

За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят-касатор следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване .

С обжалваното определение , решаващият съд е потвърдил определение на първата инстанция за прекратяване на съдебното исково производство след като е приел, че исковата молба на М. С. С. по чл. 193 ал.1 и 3 ЗЗД, след уточненията на заявената облигационна претенция като такава 1./ за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС , съединен с 2./ иск за вреди от неточно изпълнение на договор, е нередовна предвид на невнесената ДТ съответно указана в размер на 80 лв. по иска за разваляне на договора и 680 лв. по съединения иск за вреди и на основание чл. 129 ал.3 ГПК следва да се върне на ищеца, а подадената след изтичане на определения от съда срок молба за продължаване на срока е ирелевантна , а искането за спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК не може да бъде разгледано и удовлетворено в рамките на производството по чл. 129 ал.2 ГПК.

Изведените процесуално правни въпроси: 1./ може ли решаващият състав при подадена молба за конкретизиране на исковите претенции, съгласно дадени по-рано указания, и изменение размера на претенцията , да прекрати производството без да се произнесе по размера на дължимата държавна такса и да даде възможност на страната да я внесе съобразно направените изменения в размер на претенциите и 2./ може ли решаващият състав при подадена искова молба , по която не е внесена ДТ / но и същата не е надлежно определена / да разрешава въпроси като спиране на производството или издаване на удостоверение за снабдяване с документи, имащи пряко отношение към предмета на делото и обуславящи размера на претенцията по същото ,в конкретната хипотеза нямат смисъла на обуславящ изхода на делото. Данните по делото сочат , че въпросите касаят съдопроизводствени действия на съда , извършени в рамките на отстраняване на недостатъците на исковата молба , като още с първото разпореждане са дадени указания за размера на дължимата ДТ , ако исковете са два- съответно по иска за разваляне на договора и претенция за вреди в размер на сумата 15000 лв., които са в рамката на закона – чл. 127 и 128 ГПК във вр. с чл. 7 ГПК.

Изведените правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК не засягат основанието поради което е прекратено исковото производство- а именно констатирани недостатъци на исковата молба , който въпреки дадени указания не са били отстранени и за това няма спор. Наведените доводи , касаещи „недостатъчна конкретизация „ на дадените указания на съда по отстраняване констатирания недостатък- невнесена ДТ, респ. неуважаването на искането по чл. 63 ал.1 ГПК за удължаване на вече изтекъл срок респ. за спиране на производството на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , могат да бъдат обуславящи само и доколкото е релевирано искане за възстановяване на срок за извършване на процесуалните действия, за които има указания на съда, но не и когато действията не са извършени, няма спор за това и определението за прекратяване е постановено на основание чл. 129 ал. 3 ГПК.

След като не са налице основание за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, частната касационна жалба не може да бъде допусната до разглеждане по същество.

По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 13335/26.08.2013 година на М. С. С. от [населено място] чрез адв. С. К. –АК-Б. с искане за отмяна на Определение Nо 2188 от 15.08.2013 година по ч.гр.д. Nо 1640/2013 год. на ОС- Бургас , с което е потвърдено Определение Nо 5915 от 18.07.2013 година по гр.д. Nо 5421/2013 година на РС-Бургас за връщане на искова молба, поради неотстранени в срок нередовности на същата , на основание чл. 129 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: