Supreme Court dismisses appeal on property ownership dispute regarding land use law and building date criteria.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against a lower court decision denying property ownership over a specific plot of land. The appellant argued that the court erred in applying the land use law by ignoring the destruction of a building that existed prior to the law's enactment. The court ruled that the statutory requirement for ownership acquisition is strictly tied to the existence of a building constructed by the user by March 1, 1991, regardless of subsequent destruction or reconstruction.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Article 4a of the Law on Land Use and Land Management; the right of a user to acquire ownership of land is contingent upon the construction of a building by the user by March 1, 1991, and subsequent destruction or reconstruction of that building does not alter this statutory condition.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София, 08.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 503/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 569 от 3.03.2009 г. по гр.д.№ 5409/ 2007 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 1311 от 21.10.2009 г. по гр.д.№ 916/ 2009 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от С. М. П. против К. и А. А. относно правото на собственост върху имот № 937 с площ 600 кв.м. в местността “Ментеше”, землището на гр.Варна.
За да отхвърли искът въззивният съд е приел, независимо от това, че първоначален собственик на имота е била наследодателката на ищеца и че той има право на възстановяване, че към настоящия момент собственици са ответниците, тъй като имотът им е бил предоставен за ползване и те са го изкупили по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението, като го намира за необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено с доказателствата по делото. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
За да се допусне жалбата до разглеждане касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за това към кой момент следва да се преценява изискването на §4а ПЗР ЗСПЗЗ имотът да е застроен със сграда, при положение, че е имало такава, но е била разрушена и имотът е изоставен и не следва ли в такива случаи конкуренцията на права да се реши в полза на бившите собственици, а не на ползвателите. Според касатора законът не урежда такава хипотеза, затова е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че към 1.03.1991 г. в имота е имало сграда, състояща се от две помещения за обитаване, малка кухня, помещение за инвентар, В и К инсталация и външна тоалетна, което отговаря на изискванията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и дава право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставената му за ползване земя.
При тези данни следва да се приеме, че въпросът за релевантния момент, към който се преценяват изискванията за изкупуване на имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ действително е съществен за изхода на делото, тъй като е свързан с евентуалното зачитане или отричане правата на ответниците във връзка с заявеното от тях придобивно основание. С оглед изложените от въззивния съд мотиви обаче следва да се приеме, че този въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика по приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, която почива на изрично поставеното и в закона условие сградата да е била построена до 1 март 1991 г. / датата на обнародване на ЗСПЗЗ в ДВ бр.17/ 1991 г./ Касае се за един обективен и подлежащ на установяване критерий, който е относим към всички случаи, при които на ползвателите се дава възможност да придобият собствеността върху земята, тъй като и правото им за това възниква към същия момент. Последващото въздействие върху имота чрез застрояването му или разрушаване на построената сграда са обстоятелства, които могат да се дължат на различни причини извън съображенията на законодателя и затова не им се отдава правно значение.
При наличието на установена съдебна практика основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение. Не са налице и предпоставките за промяна в тази практика, тъй като не се излагат релевантни съображения за това, а и няма основание законът да се тълкува в смисъла, който се предлага от касатора, след като в него изрично е визирана датата 1.03.1991 г., към която е необходимо ползвателите да са построили сграда в имота.
По изложените съображения настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1311 от 21.10.2009 г. по гр.д.№ 916/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: